Внимавай в картинката
- Автор: Додд Кристина
- Серия: Зестрогонец #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Внимавай в картинката». Краткое содержание книги:
Медоу се събуди бавно и без да отваря очи си пое дълбоко въздух.
Девлин миришеше толкова хубаво. Имаше онзи характерен мъжки аромат, състоящ се от сила и упоритост, и малко момичешки лавандулов сапун — а може би Медоу подушваше себе си с неговия аромат върху нея?
Тъй като бе спала дълбоко последната нощ, изтощена от среднощните приключения, но през цялото време бе усещала прегръдката на Девлин, която я топлеше дори сега — тя се бе сгушила плътно до него с гръб към гърдите му и дупе в скута му.
Девлин.
Не можеше да повярва, че е възможно да съществува подобен мъж. Предизвикателство. Любовник. Враг.
Бе го пожелала и си го бе позволила, и това беше най-глупавото нещо, което бе правила през целия си живот. Въпреки всичко й се искаше да се търкулне по гръб и да размаха опашка като кутре, като се сетеше за суровата, необуздана страст помежду им.
Пусна ръка зад себе си и я прокара по хълбока му. Той бе висок и всяка част от него бе дълга и мускулеста. Снощи я бе яздил мощно и тя му бе върнала услугата.
Сутринта изпитваше болка между краката. Досега бе имала сексуален контакт само с един мъж и може би е бил лигльо. Не знаеше със сигурност. Знаеше само, че ръстът и яката физика на Девлин намираха своето отражение и в пениса му. Миналата нощ не й се бе разминала безнаказано. Нямаше да е лесно за тялото й да го поеме отново.
Но увереността, че би й причинил дискомфорт, не намаляваше желанието й.
Ако се налагаше да избира между това да забрави миналата нощ и да си спести неизбежната болка, или да я изживее наново, определено би я изживяла наново.
Той дишаше бавно и спокойно и тя внимателно се извърна в прегръдките му.
Очите му бяха затворени, лицето — отпуснато. Изглеждаше като мъж, обзет от умора в резултат на твърде малко сън… и неочаквано удоволствие.
Тя вярваше, че всичко се случва с причина и знаеше, че такава има и за неговата поява в живота й. И нямаше начин тази причина да е друга, освен добра. Все пак той бе Девлин.
Нищо, че събуждаше у нея безпокойство. Паника. Неприсъщи за предишната Медоу. Нещо в него я привличаше и тя му отвръщаше с такава страст…
Погали гърдите му, после натисна едното му рамо и го обърна по гръб. Прокара ръка надолу по стегнатата кожа на корема му, достигна слабините и обхвана ерекцията му.
Температурата му се покачи с пет градуса.
Тя се усмихна. Може би спеше? А може би — не. Но при всички случаи събуждаше у него дива алчност.
Плашеше го грубият и безсрамен секс — безразсъден секс, по неговите думи. Искаше онази гума като преграда помежду им по време на най-интимните им моменти. Тя неохотно призна здравия разум зад предпазливостта му, но в същото време желаеше да усеща плътта му с нейната, спермата му в утробата си.
Вероятно щеше да е доста по-стресирана, ако смяташе, че съществува някаква опасност от негативни последици, но бе сигурна, че такава няма. Миналата нощ щеше да им се размине.
А още по-важното беше, че в този период от месеца нямаше опасност.
Тя се надвеси над него и нежно целуна устните му. После рамото му. Едното зърно. Корема.
Сега определено беше буден.
Бедрото му… тя се пъхна под чаршафа. Под него слънчевата светлина бе притъпена, въздухът топъл и наситен от уханията им. Възбуди интереса му с малки целувки надолу по бедрото. Направи завой към другия му крак и към другото бедро. Умишлено позволи на краищата на косата си да минат по слабините му и се изсмя, когато цялото му тяло се напрегна.
Той притисна с ръка главата й, задържайки я на място.
В този миг от долния край на леглото долетя тих женски глас с южняшки акцент:
— Миличък, какви са тези слухове за женитбата ти?
В спалнята им имаше жена?! Някаква жена бе нарушила светостта на личното им пространство? Някаква непозната питаше за брака им, сякаш имаше такова право?
И той имаше наглостта да демонстрира на Медоу, че трябва да остане покрита?
Тя впи зъби в бедрото му.
Той се дръпна. Пръстите му оказаха по-силен натиск върху врата на Медоу. С висок натъртващ глас той произнесе:
— Радвам се да те видя, майко.
Двадесет и три
Звънът на телефона накара Четири да подскочи в леглото си. Той се взря в този инструмент за мъчения и после в часовника.
Девет сутринта — отново.