Магьосникът от Брезе
- Автор: Хайтов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Магьосникът от Брезе». Краткое содержание книги:
Едно „аха“ на разочарование и отчаяние се изтръгна моментално от всички гърди и всички се дръпнаха назад, за да не ги опръска летящият празен автобус… Защото кой е виждал някога служебен автобус да спре на обикновена спирка, за да вземе пътници? Кой? Никой не беше виждал и никой не очакваше, че такова нещо може да се случи, и то на никому неизвестната спирка „Латинка“.
А то се случи. Пред очите ми! Автобусът профуча, мярна се синята униформа на младия шофьор, който погледна чакащите хора и схванал тежкото им положение, намали бързината. Автобусът спря на двайсетина крачки. Никой от чакащите не тръгна към него. Защото никой не повярва, че той спира заради тях. Тогава шофьорът се подаде на прозорчето и викна:
— Хайде де! Докога ще ви чакам?
Чакащите трепнаха и се втурнаха изведнъж към празния служебен автобус — невярващи на очите си, смутени и зачервени, те започнаха бързо да го пълнят. Шофьорът търпеливо дочака всички да се качат и даде газ. Вратите се затвориха и един щастлив автобус се понесе по шосето към града, един автобус с усмихнати, спасени хора, които се споглеждаха с грейнали очи, слисани от неочаквания „жест“ на младия човек в „прясна“ тъмносиня униформа.
Слисването беше толкова неочаквано, че към Телевизията всички замълчаха. Говореха само усмивките. След това хората се окопитиха и един възрастен мъж в голф попита загрижено шофьора:
— Няма ли, момче, да ти се карат?
— Ако ме видят — да! — отговори младежът, обърнал се за миг и всички видяха едно обветрено лице с упорито чело и сини усмихнати очи.
— Браво бе, човече-е! — провикна се някой от задните седалки. — Браво бе!… — Той искаше още нещо да каже, но вълнението го задави и млъкна.
— Обърнете се пак! — обади се някакво момиче.
— После — отвърна младежът, — като спрем.
— Гледай ти — въздъхна един от пенсионерите. — Имало, значи, и такива! — Той свали очилата, обърса ги и пак ги сложи, за да види по-добре необикновения шофьор.
Междувременно колата влезе в града и спря на последната спирка. Хората заслизаха, но никой не си отиваше. Струпаха се до будката на шофьора. Няколко души едновременно благодаряха:
— Много сме ви благодарни!
— Да сте жив!
— Как се казвате? — попита един от пътниците и извади бележник, за да запише името на шофьора.
— Защо пък ви е моето име? — попита младежът.
— Не за лошо бе, другарю, за да ви благодариме писмено! — поясни човекът с бележника, но младежът махна с ръка.
— Абе — карай! Пиши там — „шофьор от ТАБСО“ и готово! — Той понечи да освободи спирачката, но една жена вдигна ръка и викна:
— Моля!… За минутка!…
Тя пошепна нещо на момичето, което бе до нея, и двете хукнаха през моста към съседната цветарница. Досетил се какво става, младият човек понечи отново да тръгне, но хората минаха пред колата и той беше принуден да спре. Струпването на хора привлече минувачите по улицата и навалицата около малката червена шкода започна да се увеличава с всяка секунда. Любопитните очакваха да видят произшествие, скарване, сбиване, раняване или нещо подобно, а виждаха една кола с един униформен, зачервен от смущение младеж в нея, обиколена от щастливи хора, които се усмихваха и чакаха.
Скоро жените и мъжете излязоха от цветарницата и понесли по една саксия с цветя, тръгнаха с бързи стъпки към колата.
— Слезте малко… Моля ви!… — обади се някой и отвори церемониално вратата на кабинката.
Младежът се поколеба, но слезе. Момичето и жената приближиха и му подадоха саксиите. Той сложи една в колата, а другата остана в ръцете му. Някой изръкопляска и буря от ръкопляскания екна на площада, размесена с викове: „Благодариме!“ и „Браво!“ Жената приближи и целуна шофьора по челото. Хванал саксията в ръце, притиснат до колата, виновникът на тая сцена не можа да се противопостави.
— Хайде и момичето! — предложи някой.
— Целувай от името на всички! Целувай, целувай! — разнесоха се насърчителни викове.
Момичето се приближи, повдигна се на пръсти и зачервено до ушите целуна „шофьора от ТАБСО“. Момчето отвърна на момичето, а след това бързо се обърна, влезе в кабината и помахвайки с ръце на благодарната публика, бавно потегли по пътя си съпроводен от възгласи „довиждане“, „на добър час“ и „браво“!
— Какво, какво е станало? — питаха новите любопитни.