Магьосникът от Брезе
- Автор: Хайтов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Магьосникът от Брезе». Краткое содержание книги:
И шофьорът на самосвала, който возеше накъртения от тунела камък, не беше бръснат, но той не се противопостави да бъде фотографиран, дори ни улесни и подаде десния си профил (на лявата буза имаше луничка).
— Само че бързо!…
Щом апаратът щракна, обърна се към мене и кимна към бележника в ръката ми:
— Пиши! „Този на снимката е шофьорът Методи Делов… Държи се в графика. От него зависи кога Въча ще бъде отбита, кога ще се дигне стената, за да скочи водата, да завърти турбините и светнат бобините!“
— И като светнат бобините, какво? — Аз и ти — пак с татрата за камъни, само че няма да е на „Антонивановци“, а ще е на „Цанкова скала“.
Взел за чиста проба стихотворната шега, къдрокосият помощник на Делов с една комична сериозност оспорваше бъдещия надпис под снимката на своя шеф.
Скулите на Делов се изостриха:
— Ти знаеш ли какво значи да светнат бобините бе, таралеж? Ти вършал ли си с муле и магаре влажна есенна ръж?… Удари сега шейсет помпи на задната гума, щом не знаеш! — тикна му той ръчната помпа и ровна алаброса му с омаслената си ръка.
Мой ред беше да попитам какво общо има между бобините и есенната ръж.
— Има!… Едно муле и едно магаре имат общо осем копита и четиридесет и осем клинци, но ако се случат влажни снопите, трябва да съжулиш девет пръчки дрянови и ведро пот да издоиш от тях, докато овършееш един харман есенна ръж. Цял ден: „уха-а-а“, „иха-а-а“ — египетска работа!… А цаката му е — медна жичка и бобинка: включиш щепсела на вършачката и вади кутията с цигарите. Ти пушиш, а „бобинката“: „хрррус“, „хрррус“… стига да има кой да подава крините под улея. Това е бобинката!… Ако не си вършал есенна ръж — не можеш й усети сладкото.
Той си тръгна с люшната, кавалерийска походка. Преди да се качи в кабината, помаха с ръка: „Адио-о!“ Камионът загърмя и се намъкна в тунелната дупка с ръмжене като подгонен звяр.
Раздялата с моите нови познайници от „Филипов мост“ беше сърдечна, но кратка… Врекох им се пак да ги споходя и побързахме да си вървим, защото се свечеряваше, а ние се бояхме от среща с татрите и самосвалите по не съвсем безопасното шосе за Девин.
На последния завой аз се обърнах към „моста“ и видях за минутка… кого мислите? — вдъхновения родопски майстор Гего. Изправен на „кучешкия зъб“, с изторбен в колените бозав брич, той гледаше нагоре към Черешовското било и вероятно съзерцаваше оная тристаметрова стена, с която му се искаше да запуши Въча. Да бях скулптор, бих го изсякъл от скалата на:
„Той извади искри от водата… Сътвори силата и «кучешкия зъб» и бих написал на камъка под него: светлината!“
Случка на „Латинка“
Всяка заран към седем и тридесет отивам на спирка „Латинка“ и чакам автобуса за града. Сменяват се лято с есен, жълтеят листата и капят, отива есента, за да отстъпи на зимата, мени се окраската на гората, но моето разписание не се мени: в седем и трийсет аз съм на спирката! Идва пролетта, семената никнат и се превръщат в жита, развиват се пъпките в листа, но моето разписание не търпи никакво развитие: в седем и половина аз съм на „Латинка“! Чакам автобуса за града!
… Чакам автобуса на отиване. Чакам го и на връщане. Чакам го с надеждата да вляза. Чакам го с мечтата си да седна, но автобусите идват все по-пълни и препълнени, все по-натъпкани, защото кварталът ни се развива, животът в него се развива, промишлеността в него се развива, учебната мрежа се развива, развиват се кината, училищата, всичко се развива, само автобусната мрежа си остава една и съща. Може би и тя се развива, но — далече зад развитието на живота. Ето защо спирка „Латинка“ е винаги шумна, винаги препълнена с работници, служещи, ученички, пенсионери и всякакви други — чакащи, ча-а-а-акащи, ча-а-акащи хора… Дори ми е идвало наум да съчиня един шлагер за това чакане на автобусите и дори съм набелязал и текста. (Имитира се песента „Да можеш да чакаш“.)
„Точно така“. Намислил съм и музиката на текста и когато има вече и текст, и песен, ще си чакам и ще си пея песента и няма да се тровя с въпроси: защо всичко се мени, всичко се върти, а тая работа така си седи? Защо, защо, защо?… И т.н.