Соломоново решение
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Соломоново решение». Краткое содержание книги:
— Съпружески посещения.
— Добре де, все едно. Във всеки случай си е истински секс. А на нас не ни позволяват. Е, някой гадняр може и да си затвори очите, ако си пъхнеш ръката под полата на момичето. Веднъж, спомням си в един затвор…
— Пийт — напомних аз.
— А, да, Пийт. И така, Карен пристигнала следващата събота. Всичко вървяло добре, докато Пийт не попитал за приятеля си Брайън. Карен притихнала, не могла да отрони и дума, после станала червена като рак. Пийт веднага загрял какво е станало — мацката се чука с най-добрия му приятел, докато той е зад решетките. Скочил и й забил един. Тя се преобърнала и се проснала на пода. Някой включил алармата и гаднярите връхлетели в залата от всички страни. Отскубнали Пийт от Карен и го изпратили в изолатора. Бил ли си в изолатор, Джеф?
— Не досега.
— Не се старай прекалено. Проклети свободи. Гола килия, дюшекът е на пода, стоманен умивалник, забит в стената, и метална тоалетна без вода. На другия ден Пийт бил докладван и изправен пред директора на затвора, който, както добре знаеш, е като Всевишния. Не му трябват нито съдия, нито съдебни заседатели, които да му помогнат да реши кой е виновен — правилата на вътрешно министерство са пределно ясни.
— И какво станало с Пийт?
— Изпратили го отново в затвор със строг режим, схвана ли? Още същия ден го засилили в затвора „Линкълн“ за още три месеца — добавка към първоначалната му присъда. Има пандизчии, които като ги върнат обратно на строг режим, направо откачат — чупят каквото им попадне, друсат се, палят килията и така никога не излизат от панделата. В Ливърпул по едно време лежах с един такъв. Беше влязъл с тригодишна присъда и още е там — вече единайсет години. Последния път го изправиха пред директора на затвора за…
— Пийт — рекох само, като се постарах да не проличи колко ме дразнят отклоненията му.
— А, да бе, Пийт. Той направил точно обратното.
— Какво е точно обратното?
— Кротък като агне по време на престоя си в „Линкълн“. След три месеца го върнали обратно отличен и с възстановени привилегии. Пак бил в кухнята, работел като роб и му разрешили посещението, за което кандидатствал още преди шест месеца. Нямало да му позволят да се срещне само с един човек — Карен Слейтър. Ала той и без това не искал и да види тая кучка. Сега кандидатствал за посещението на свой стар приятел, който по една случайност бил навън по това време. Та човекът потвърдил, че Брайън не само ходи с Карен, но и че тя се е преместила да живее при него. Приятелчето на Пийт даже му предложил да пречука Брайън, но онзи го спрял.
— Не падай толкова ниско — посъветвал го. — Аз ще се погрижа за него, когато му дойде времето. — Не влязъл в по-големи подробности, но след това все пак някой си беше отворил устата. Не е ли така и в политиката, Джеф?
— Пийт.
— Прав си. Та значи Пийт бил кротък като агне. Никакви провинения, работел непрестанно, никакви ругатни по адрес на гаднярите, никакви докладвания. В резултат, след дванайсет месеца го върнали отново в „Холсли Бей“, където режимът е отворен. Оставали му да излежи само девет месеца.
— Опитал ли се е оттам да се свърже с Карен?
— Не, дори не подал молба за посещения. Не споменавал и името й.
— Добре де, каква е играта? — опитвах се да вляза аз в затворническия жаргон.
— Неговата игра била само една, Джеф — да го преместят в блока на отличените, от другата страна на затвора.
— Не разбрах връзката — трябваше да призная.
— Това било част от големия план. Попаднеш ли веднъж в „Холсли Бей“, който, нали не си забравил, е с отворен режим, ти дават стая в един от главните блокове.
— Сериозно?
— Да. В северния или в южния блок. Но включат ли те в групата на отличените, което значи още три месеца да си като светец, ти дават допълнителни привилегии.
— Какви например?
— Посещения всяка събота. Пийт не проявявал интерес. Можеш да си отидеш у дома веднъж в месеца в неделя. Също не го привличало. Можеш да кандидатстваш за работа извън затвора — отново никакво желание, макар че така може да припечелиш някоя и друга пара, преди да те пуснат.