Соломоново решение
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Соломоново решение». Краткое содержание книги:
Тъй като на главата на главния полицейски инспектор все още висеше преследването на онзи убиец, а и историята с наркотиците не беше претърпяла развитие, той нареди делото за „Сейнт Катрин“ да се приключи.
Щом юристите на държавната хазна установиха, че е невъзможно да проследят липсващите пари, защитата на Хенри успя да сключи споразумение с Кралската следствена служба. Ако клиентът им се признае за виновен в кражбата на 130000 лири и е готов да върне на засегнатите страни пълната сума, от следствената служба ще препоръчат намаляване на присъдата.
— Без съмнение ще поискате да изтъкнете и смекчаващи вината обстоятелства, господин Камерън — обърна се съдията към старшия адвокат в защитата на Хенри.
— Естествено, милорд — изправи се господин Алекс Камерън, кралски адвокат. — Не е тайна, че клиентът ни има нещастието да е пристрастен към хазарта, което е и причина за трагичното му падение. Но това е първото негово престъпване на закона, а до този момент с безупречната си репутация на специалист е бил своеобразен стълб на обществото. Клиентът ни е посветил години във всеотдайна и безкористна служба на енорийската си църква, като почетен ковчежник, за което ще си спомните, че свидетелства и нейният викарий.
Господин Камерън се изкашля, преди да продължи:
— Виждате пред себе си един съсипан човек, милорд, човек, докаран до просешка тояга, който може да се надява единствено на безрадостните самотни дни на пенсионера. Беше принуден дори… — Тук господин Камерън подръпна реверите на тогата си — да продаде жилището си в Уондзуорт, за да се разплати с кредиторите си. Най-вероятно ще се съгласите, милорд, че клиентът ми е понесъл достатъчно страдания и заслужава да получи снизходителна присъда.
След тези думи господин Камерън се усмихна с надежда на съдията и се отпусна на мястото си.
Съдията отвърна на усмивката му.
— Не мога да се съглася напълно с вас, господин Камерън. Нека не забравяме, че господин Престън е професионалист, нарушил доверието, което му е оказано. Преди всичко бих искал да напомня на клиента ви — съдията замълча, за да привлече вниманието на Хенри, — че хазартът е болест и веднага щом бъде освободен, трябва да потърси лечение за своето заболяване.
Хенри се стегна в очакване на окончателното решение.
Съдията мълча сякаш цяла вечност, след което най-сетне произнесе:
— Осъждам ви на три години затвор. Можете да отведете осъдения.
Хенри беше транспортиран до затвора с отворен режим „Форд“. Никой не забеляза пристигането му, нито пък напускането му. Води в затвора същото анонимно съществуване, каквото и през целия си живот. Не получаваше поща, не се обаждаше по телефона, никой не го посещаваше. Когато след осемнайсет месеца го освободиха, тъй като бе излежал половината от определения му срок, никой не го чакаше пред вратата на затвора.
Хенри Престън прибра полагащите му се при освобождаването от затвора 45 лири и за последен път бе забелязан да се отправя към близката гара с чанта „Гладстон“ в ръка, в която имаше само малко лични вещи.
Господин и госпожа Ричардс прекарваха приятно, макар и лишено от драматични събития всекидневие на пенсионери на остров Майорка. Притежаваха малка еднофамилна къща с изглед към брега на Палма Бей и се ползваха с уважението на общността.
Председателят на Задграничния кралски клуб в Палма съобщи пред годишното общо събрание на членовете, че е направил своеобразен удар, като е успял да убеди бившия финансов директор на Националната петролна компания на Нигерия да стане почетен ковчежник на тяхната организация. Последваха енергични кимания на глави, одобрителни шушукания и дори аплодисменти. Председателят изрично помоли секретаря да запише в протокола, че откакто господин Ричардс се е заел със счетоводството, сметките на организацията са в идеален ред.
— И между другото — добави той, — неговата съпруга Рут бе така любезна да приеме да организира нашия годишен бал.
Алибито
— Не можаха да му лепнат убийството, нали ти е ясно? — рече Мик.
— Как е успял да ги преметне? — поисках да знам.
— Ами след като двама гадняри рекат, че нещо се е случило, то се е случило — отвърна Мик. — И няма начин опандизен да докаже обратното. Сега разбра ли?
— Не съвсем — признах си аз.
— Ще трябва да ти обяснявам по-дълго. Златно правило е: никога не чукай мацката на свой приятел, докато той е на топло. Така е редно.