Соломоново решение
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Соломоново решение». Краткое содержание книги:
— Доста сурово наказание е за едно младо момиче да стои без секс, докато гаджето му излежава дълга присъда. Излиза, че и тя е осъдена за същия срок.
— Не е там работата — изтъкна Мик. — Обещал е, че ще й бъде верен.
— Той и без това няма как да й изневерява през тия шест години.
— Пак не схващаш, Джеф. Такова е правилото. А ако трябва да сме честни, Карен се държа прилично цели шест месеца и чак тогава кривна. Истината е — продължаваше Мик, — че Брайън, най-добрият приятел на Пийт, беше чукал Карен и по-рано, но тъй като е било преди тя да стане гадже на Пийт, не се брои. Пък и като се събра с Пийт, тя съвсем спря да шава с други. Сега разбра ли?
— Мисля, че да.
— Имай предвид, че правилото не се отнася до Пийт. Той е мъж. Така си е, мъжете са различни. Ние сме лъвове, а те — агнета. — Лъвици по приляга, помислих си, но признавам, че тогава предпочетох да си замълча. — Та правилото си е правило. Не се чукаш с мацката на приятеля си, докато той е в панделата.
Оставих молива и се заслушах в „Евангелието на Мик“, крадец, който влизаше и излизаше от затвора все едно вратата на институцията беше от въртящите се. Отказах се от опитите да пиша в дневника си. Очевидно Мик бе в бъбрива фаза и нищо не можеше да го спре. Поне не аз. И тъй като вратата на килията ни беше заключена и нямаше начин да се измъкна, реших да запиша разказа му. Преди това обаче трябва да ви въведа с малко предистория.
Мик Бойл бе в една килия с мен и излежаваше деветата си присъда за последните седемнайсет години — все за кражба с взлом. „Може да не съм стока, обичаше да казва той, но мразя грубата сила. Не я одобрявам.“ Очевидно се опитваше да се държи на някакво ниво. Разказа ми, че имал шест деца, поне за толкова знаел, от пет различни жени, но нямал почти никакъв контакт с тях. Сигурно не съм успял да скрия изненадата си, защото той побърза да ме успокои.
— Не се тревожи, Джеф, социалните се грижат за тях. Но ако ти се прииска женска — продължаваше Мик, — има предостатъчно. Няма нужда да се хващаш с гаджето на приятеля си. В края на краищата ние всички сме ту вътре, ту вън. — Той много се развесели на шегата си.
Приятелят на Мик, Питър Бейли — героят или злодеят в тази история, зависи от каква страна го погледнете, — беше обвинен в обир при утежняващи вината обстоятелства — това включва множество прегрешения, ако питате съда, особено след като вината ви е установена, той решава, че сте направили още поне сто и дванайсет нарушения на закона.
— Лепнаха на Пийт шест години — Мик замълча, за да си поеме въздух. — И въпреки това, докато беше вътре, успя да пречука приятеля си, без да го хванат.
— Сериозно? — показах аз малко по-голяма заинтересованост.
— Да бе, най-сериозно. Не забравяй, че тъй като той винаги е успявал да е примерен затворник, знаеше, че ще лежи само три. Логично, нали? След петнайсет месеца в „Уейкфийлд“ — отвратително място — го изпратили в „Холсли Бей“, Съфолк, затвор с отворен режим, за остатъка от присъдата, схващаш ли? А там е гадно. На теория — не спираше Мик — отвореният режим би трябвало да те подготви за връщането ти в обществото. Как ли пък не. Пийт стоял в библиотеката на затвора и четял подробно броевете на „Кънтри Лайф“, подарени от любител на добрите дела, за да изучи предварително разположението на стаите в къщите, дето ще обира, щом излезе навън. А сега да ти разкажа малко за правилата при отворения режим. Имаш право на едно посещение в седмицата, а не като при строгия — по едно в месеца. Но това важи само когато си отличен и не си бил докладван поне един месец.
— Как така отличен?
— Така наричат пандизчиите, които три месеца са били с добро поведение. Тогава ти отпускат всякакъв гювеч — повече време извън килията, по-лека работа, дори по-добро заплащане в някои затвори.
— Какво трябва да си направил, за да те докладват?
— Напсуваш някой от гаднярите, закъсняваш да се прибереш от работа, проваляш се на теста за наркотици. Мен веднъж ме докладваха за това, че съм свил портокал от кухнята. Големи свободи, нали разбираш?
— Твоят Пийт бил ли е докладван? — попитах.
— Никога. Кротък като агне беше, нали искаше да му разрешат посещение и да се види с мацката? Изкарал така три месеца, работил в складовете, бършел си редовно носа и всичко останало, и бил отличен. Следващата събота мацката пристига в панделата на посещение. В затворите с отворен режим посещенията стават в най-голямото помещение — гимнастическия салон или трапезарията. Там и охраната не е като при строгия режим — няма гадняри с кучета, нито пък камери, които да следят всяко твое движение, така че се държиш спокойно с мацето. — Последва много кратко мълчание. — В известни граници, разбира се. Искам да кажа, че не може да правиш секс като в шведските затвори например. Как им викаха?