Драконът
- Автор: Кристенсен Том
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 9786191610433
- Переводчик: Василена Старирадева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Драконът». Краткое содержание книги:
В Норвегия от затвора е освободен финансистът Йоаким Жаклин. Полицията следи всяка негова стъпка, непознати го подслушват със супермодерна апаратура, а журналисти искат да разберат защо е предпочел да отиде в затвора, но да мълчи по време на съдебния процес по обвинение в крупни финансови престъпления. Той обаче сега иска само едно – да си върне сина, който се е отчуждил от него през времето, прекарано в затвора.
Междувременно високо в политическата власт един министър се кани да приема поздравления за добре свършената си работа по време на кризисна ситуация в чужбина, ала това, което не му дава мира, е мисълта: Никой не бива да разбере за операция Дракон !
Но Далайла, Йоаким и едно петнадесетгодишно момче, в чиито pъце попада дипломатическо куфарче с особено важна информация, са на път да променят всичко.
След шеметна кариера в банковата сфера, индустриалния мениджмънт и международното финансово консултиране Том Кристенсен се превръща в един от най-популярните норвежки автори в криминалния жанр. Най-успешните му трилъри са Дракона и, Царството на мъртвите. Носител е на наградата Ривертон за най-добър криминален роман.
Андреас седеше на леглото с кръстосани крака и с всички документи от пощенския плик на адвоката, разпръснати наоколо.
– Погледни тук. – Андреас вдигна пожълтялата изрезка от вестник "Афтенпостен", която датираше отпреди четири години.
– Ето тук го пише! Смета се, че той е укрил много милиони в чужбина. Но е бил умен и не е казал нищо по време на съдебния процес.
Андреас постави показалеца си върху снимката на Йоаким.
– Той със сигурност ще ни плати.
Бяха открили много за Йоаким Жаклин във вестниците. На едно листче с написани на ръка печатни букви се мъдреше неговото име и номерът на мобилния му телефон. Буквите бяха заоблени и красиви, като че ли ги беше написало някое момиче.
– Но не разбирам защо.
– Тук пише толкова много за него – заяви Андреас и разтърси глава на негативното отношение на приятеля си. – И притежава милиони. Може би ще го купи. Сега толкова трудно ли ти изглежда? Може би именно той е дал всичко това на адвоката.
Мартин отпусна ръце надолу.
– Но ние трябва да бъдем напълно сигурни, че той няма да ни открие. Може да е опасен.
Мартин вече не знаеше дали това му харесва. Бяха отваряли YouTube и бяха видели, че двете клипчета, които бяха качили, са изтрити. Но видеото, което беше качено от компютъра на Файте-Йон, все още беше там – с имейл адреса му, който се виждаше съвсем ясно. Не след дълго те щяха да открият Файте-Йон. Тогава какво щеше да се случи?
– Та той е мошеник. Никого не е убил.
– Да.
– Той не е опасен. Искаш още пари, нали така?
– Е да...
– Мамка му, толкова уплашен изглеждаш.
– Не ми пука – отвърна Мартин и потъна в стола си. – И какво ще правим сега?
– Ще потърсим името му в "Гугъл" и ще видим дали ще намерим някакъв имейл адрес.
55.
В момента, в който Йоаким бе стигнал до главния вход на "Радисън САС Хотел", той внезапно спря и се обърна на 180 градуса. Един мъж зави зад ъгъла на хотела в същия миг, 70-80 метра по-надолу по тротоара.
Йоаким забеляза мъжа, когато спря, поколеба се малко по-дълго, преди да пресече улицата и да продължи нататък, вместо да се качи на тротоара в посока към него.
Йоаким нямаше никакво съмнение. Това беше преследвачът му.
Отиде до рецепцията и бързо се озърна наоколо, почти като че ли се надяваше да види как Далайла седи някъде там и да чака. Но от седящите групички около рецепцията имаше единствено непознати в бизнес облекло и хора с големи куфари, скупчени в редичка по пода.
Отиде до рецепцията и една усмихната служителка погледна към него.
– Мога ли да ви помогна?
– Бих искал да си наема стая за една нощ – заяви Йоаким – и се чудех дали не може да откриете жена, на име Далайла Таха, която се е настанила тук. – Той спелува името ѝ на рецепционистката буква по буква.
Лицето ѝ промени израза си. Внезапно погледът ѝ стана по-сериозен. След това тя поклати глава.
– Тъкмо един друг човек беше тук и питаше за същата жена – обясни тя.
– Така ли?
– Преди два дни. А във всеки случай тогава тя не е била регистрирана тук.
Йоаким усети как мускулите на врата му се напрягат.
– Но мога отново да проверя. – Тя бързо написа името на клавиатурата и се загледа в екрана. После поклати бавно глава. – Не, никой с това име не се е регистрирал при нас. Мога да проверя дали не е направила резервация... – Тя отново започна да пише. Но за пореден път разтърси отрицателно глава.
– Съжалявам. Никаква Далайла Таха няма тук. Днес ли трябва да пристигне?
– Да. – Той извади една кредитна карта от портфейла си и я остави на тезгяха.
– Тогава бих искал да наема стая.
– Имате ли резервация?
– Ъм... не.
– За съжаление, хотелът ни е пълен.
Йоаким усети как наново се поти.
– Пълен?
– За съжаление, да.
Йоаким си взе обратно кредитната карта и я върна в портфейла си. Отдалечи се, извади новия мобилен телефон и набра номера на Далайла. Заслуша се. Все още никаква връзка. Тя го държеше изключен през цялото време. Бързо написа един есемес: Няма свободни стаи, и го изпрати.
Какво, по дяволите, ще правя сега?
Йоаким огледа хората, които се намираха около рецепцията и по масите в малкото кафене вляво. Мъжът, когото бе видял с крайчеца на окото си, когато влизаше в хотела, го нямаше. Но мястото беше трудно за оглеждане. Беше лесно за някой преследвач да се скрие.
Бързо тръгна наляво към едно стълбище. Двама костюмирани мъже се качваха нагоре. Йоаким изтича покрай тях. На долния етаж мина през вратата, която водеше до гаражното отделение на хотела. Йоаким притича долу през помещението, излезе през една врата до портата на гаража и стигна до тротоара отвън. Видя едно такси, което се приближи, спря го и скочи на задната седалка.