Драконът
- Автор: Кристенсен Том
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 9786191610433
- Переводчик: Василена Старирадева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Драконът». Краткое содержание книги:
В Норвегия от затвора е освободен финансистът Йоаким Жаклин. Полицията следи всяка негова стъпка, непознати го подслушват със супермодерна апаратура, а журналисти искат да разберат защо е предпочел да отиде в затвора, но да мълчи по време на съдебния процес по обвинение в крупни финансови престъпления. Той обаче сега иска само едно – да си върне сина, който се е отчуждил от него през времето, прекарано в затвора.
Междувременно високо в политическата власт един министър се кани да приема поздравления за добре свършената си работа по време на кризисна ситуация в чужбина, ала това, което не му дава мира, е мисълта: Никой не бива да разбере за операция Дракон !
Но Далайла, Йоаким и едно петнадесетгодишно момче, в чиито pъце попада дипломатическо куфарче с особено важна информация, са на път да променят всичко.
След шеметна кариера в банковата сфера, индустриалния мениджмънт и международното финансово консултиране Том Кристенсен се превръща в един от най-популярните норвежки автори в криминалния жанр. Най-успешните му трилъри са Дракона и, Царството на мъртвите. Носител е на наградата Ривертон за най-добър криминален роман.
Застанаха на автобусната спирка. Бяха оставили раниците си вкъщи, в коридора на Андреас. Ходеше им се на разходка из центъра на Осло.
Не си казаха много повече, докато стояха и чакаха да дойде автобусът. Мартин забеляза, че Андреас беше сърдит. Когато автобусът най-сетне дойде, двамата седнаха един до друг на една от задните седалки.
В продължение на много минути не обелиха и думичка, гледайки право пред себе си.
Но накрая Андреас се обърна към Мартин. За свое облекчение последният видя, че Андреас имаше малка извивка в лявото крайче на устата си.
– Говори ли с Файте-Йон? – попита Андреас.
– Не. Ти впрочем изпрати ли линка на откачения мъж?
Андреас кимна.
– Смяташ ли, че ще се свържат с него?
– Нямам си идея – отвърна Андреас и широко се усмихна.
– Но във всеки случай му имат имейл адреса. Мамка му, ще ми се да можех да видя физиономията на Файте-Йон, когато онези се появят на вратата му.
Мартин така високо се засмя, че една възрастна жена доста по-напред се извърна и го погледна. Андреас ѝ направи гримаса.
Беше хубаво. Момчетата най-накрая отново бяха във весело настроение. Мартин не се чувстваше добре, когато Андреас беше кисел. Често той се сърдеше за много по-дълго време, отколкото днес. Понякога много дни. Но не и този път. Сега му бе отнело само няколко минути, преди да си оправи настроението.
Андреас се наведе към Мартин.
– Я да видя телефона тогава.
Мартин го извади от джоба си и го даде на Андреас, който го хвана внимателно и го зяпна.
– По дяволите, колко готино – възхити се той и извади писалката, която се използваше за чувствителния на натиск екран.
Андреас дълго седя и опитва различни функции, докато Мартин гледаше с доволни очи. Автобусът спря на три спирки, преди Андреас да остави писалката на мястото ѝ и да върне обратно мобилния телефон.
– Стилно – заяви той.
Мартин се усмихна и го пъхна пак в джоба си. Не можа да се сдържи:
– Купих и още много други готини неща.
– Какви например?
– По-нататък ще видиш.
Мартин отново видя, че лицето на Андреас придобива сърдит израз. Но за щастие, усмивката се завърна.
– Имам идея – възкликна Андреас – как да се сдобием с още пари. Но този път ще делим поравно. Съгласен ли си?
51.
Ферен се настани пред компютъра в апартамента си в Екеберг. За пореден път той отвори интернет страницата на YouTube и за свое облекчение забеляза, че този път клипчето с него не се появяваше, ако напишеше "ядосан мъж" в полето за търсене. Нямаше го, беше изтрито. "Благодаря ти, Господи" – измърмори на себе си той. За сметка на това се появи цяла поредица други видеа, видеоклипове с различни мъже, които полудяват в офиси на открито и телевизионни студия. Ферен едва беше отворил две, а вече направо му се повдигаше от тях. Вероятно би се засмял, ако ги беше гледал преди всичко да се случи, беше наясно с това. Но не и сега. Всъщност беше изключително отблъскващо, че хората можеха да качват такива неща, мислеше си той. Не разбираше защо беше легално и защо тези, които бяха отговорни за интернет страницата, го позволяваха.
Другото видео, разговорът между него и Кристер Холтедал, също беше махнато – за успокоение на Ферен.
От полицията си бяха свършили работата. Според телефонния разговор, който той беше провел с Холтедал предната сутрин, сега те бяха нащрек и "в готовност", както се беше изразил Холтедал, да се намесят, ако изскочеше още нещо.
Когато Ферен чу да се звъни на входната врата, той хвърли поглед към ръчния си часовник. Ако това беше Улав, беше подранил с петнайсет минути. "Имам новини" – бе му казал Улав, когато позвъни преди два часа.
– Вкъщи ли си си?
Ферен стана и отиде до домофона.
Беше Улав и бе нетърпелив.
– Мога ли да ти предложа нещо? – попита Ферен, когато се настаниха около кухненската маса.
– Не, благодаря. Скоро трябва да тръгвам. Нямам много време.
– Аха?
– Появило се е ново видео.
Ферен усети как се вледенява.