Дневниците на Кари Брадшоу
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712270
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневниците на Кари Брадшоу». Краткое содержание книги:
Преди Кари Брадшоу да „разбие” Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт”, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът” с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу”. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.
„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те”, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу”. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.” Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има”, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.
Най-малкото момиче, което има черна коса и много грозна кожа и прилича на човек, решил на всяка цена да преуспее в живота, каквото и да му струва това, вдига ръка и казва:
— Мисля, че бихме могли да напишем нещо за храната в стола. Откъде идва и защо е толкова лоша.
— Вече сме писали по тази тема — отговаря уморено Питър. — Включваме я почти във всеки брой. И досега нищо не се е променило.
— О, напротив! — провиква се един класически зубър със задължителните очила. — Преди две години училището се съгласи да разреши поставянето на автомати за продажба на здравословна храна долу в стола! Така поне можем да си купуваме слънчогледови семки!
Аха! Значи това е причината в даскало да се мотае една групичка ученици, които непрекъснато люпят семки като колония маймуни.
— Ами физкултурния салон? — пита момиче със силно опъната и сплетена на една плитка коса. — Защо да не лобираме за аеробика вместо за баскетбол?
— Не мисля, че ще бъдат много онези, които ще искат да играят аеробика във физкултурния салон — срязва го студено Питър.
— Пък и е много глупаво да пишем за неща, които хората и без това могат да си правят и у дома — изтъква зубърът. — Все едно да принуждаваш всички да ходят до пералнята.
— Но нали всичко е въпрос на избор? — контрира малкото момиче. — Което ми напомня, че бихме могли да напишем нещо за дискриминацията, на която мажоретките подлагат хората.
— Аха, това — въздъхва Питър. — Кари, ти какво ще кажеш?
— Защо имам чувството, че миналата година някой се опита да прокара закон срещу дискриминацията на мажоретките, но се провали?
— Ние няма да се откажем! — не се предава заекът. — Мажоретките подлагат грозните хора на престъпна дискриминация! Това е неконституционно!
— Така ли? — поглежда я Питър.
— А аз си мисля, че трябва да измислят закон срещу всички грозни момичета — обажда се зубърът и започва да издава някакви грухтящи звуци, които вероятно трябва да минат за смях.
Питър го поглежда неодобрително и се обръща към заека:
— Гейл, мисля, че вече обсъдихме този въпрос. Не можеш да използваш вестника, за да прокарваш каузи на семейството си! Всички знаем, че сестра ти искаше да стане мажоретка, а Дона Ладона я отхвърли два пъти. Ако в случая не ставаше въпрос за сестра ти, можеше и да помислим за нещо на тази тема. Но ситуацията е такава, че е замесена и тя. Ако сега пуснем нещо такова, всички ще решат, че вестникът се опитва по някакъв начин да принуди мажоретките да я приемат! Това е против всички правила на журналистиката…
— В какъв смисъл? — обаждам се внезапно заинтригувана. Особено когато цялата тази тирада изглежда така, сякаш Питър се опитва да защити Дона Ладона. — Защо си мисля, че целта на журналистиката е да помогне на хората да видят неправдите в света? А както всички добре знаем, неправдите започват още на нашия праг. В случая, започват точно тук, в гимназия „Касълбъри“!
— Права е! — възкликва зубърът и удря с юмрук по масата.
— Окей, Кари! — присвива раздразнено очи Питър. — Тогава ти вземи тази история!
— А, не! Не може така! — намесва се най-сетне госпожица Смиджънс. — Знам, че Кари е абитуриентка, но като нов член на екипа ни тя трябва да започне с подготвителна работа като всички останали.
Аз свивам любезно рамене, сякаш ми е все тая.
Няколко минути по-късно двете с Гейл ни настаняват в един ъгъл, за да подреждаме типи върху големи листи хартия на редове. Работата е непоносимо отегчителна. Поглеждам към Гейл и виждам, че е смръщена — не знам обаче дали защото така се концентрира, или просто е бясна. Тя е в кулминацията на най-лошата фаза от пубертета, което ще рече, че има пъпки и белези, мазна коса и лице, което все още не е успяло да настигне носа й.
— Типично, нали? — отбелязвам. — Винаги дават най-маловажната работа на момичетата!
— Ако следващата година вече не ме направят репортер, ще пусна петиция! — отсича решително тя.
— Хмммм. Винаги съм смятала, че в живота съществуват два начина да получиш онова, което искаш. Или да принудиш със сила хората да ти го дадат, или да ги накараш да искат сами да ти го дадат. Доколкото сочи опитът ми, вторият начин като че ли е за предпочитане. Сигурна съм, че ако поговориш с госпожица Смиджънс, тя ще ти помогне. Изглежда доста свестен човек.
— Не тя е лошата. Става въпрос за Питър!
— В какъв смисъл?
— Просто отказва да ми даде шанс да напиша нещо!