През Вселената
- Автор: Рэвис Бет
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-111-3
- Переводчик: Милена Томова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «През Вселената». Краткое содержание книги:
Той вдига поглед към мен, но не ме вижда.
— Ниво фийдъри е наистина биологично проучване — проучват се вероятните условия на Земя-Кентавър. В Архивната зала има записи за различните методи, които се наложи да разработим. Всъщност… не се налагаше. Това е част от работата на Старши. Той се занимава с това.
— Това означава, че е част и от твоята работа, нали така? — казвам аз. — Ти си следващият Старши.
Иска ми се да попитам: А той защо не те е научил на всичко това?, но май това е нещо, което не може да се казва на глас. Младши обаче разбира по лицето ми какво си мисля. Той завива по пътеката и тръгва към езерото, и аз съм сигурна, че не може да отговори на неизречения ми въпрос. Той също има въпроси, още много въпроси.
Следвам го надолу по пътеката. Хортензии с големи, цъфтящи топки сипят цветчета по алеята.
Дъждът се засилва. Той пада равномерно и методично, но доста наподобява истински дъжд и аз накланям глава назад и оставям водата да пръска по затворените ми клепачи, сякаш е истински.
— Цялата тази работа със Старши… не ми е ясно как действа.
— Защо, какво не ти е ясно?
Спираме се до езеро, което е голямо колкото плувния басейн в гимназията. Мъж и жена се смеят под дъжда, а после сядат на една пейка по-нататък по алеята.
— Той не е добър човек. Кара всички да се страхуват от него, за да му се подчиняват. — Не искам да си призная, че и аз се страхувам, но съм сигурна, че Младши се досеща.
— Старши е велик водач. Невинаги съм съгласен с него и с методите му, но те действат. Не можеш да го отречеш.
— Защото това старче е диктатор, затова работят — мърморя аз. Виждам, че Младши се подхилва. — Какво?
— Харесва ми как го наричаш старче. Повечето хора тук му ближат краката.
— На мен ми се видя смахнат. Даже повече от смахнат. Абсолютен гадняр, ако ме питаш. Знам, че той е водачът ви и така нататък, но той наистина искаше да ме убие.
— Може би нямаше наистина да те изхвърли през люка.
— Така ли мислиш?
Младши гледа цветята под краката ни.
— Би могъл. Да, най-вероятно би могъл да го направи.
Побутвам с крак големите оранжево-червени цветя, подобни на тигрови лилиуми8, които ограждат езерото.
Двойката на пейката напредва бързо. Мъжът е сложил едната си ръка на блузата на жената, а другата е върху панталона й. Младши проследява погледа ми и наблюдава двойката.
— Старши каза, че скоро ще започне Сезонът.
— Това ли наричате Сезон? Хората не се държат така на публично място.
Или поне някога не го правеха. Така ли се случва с хората, когато са наблъскани заедно на един кораб, или аз съм направо светица в сравнение с еволюиралите им норми на поведение?
Младши не гледа към двойката на пейката, той гледа мен. Сега дъждът вали по-силно и си мисля, че трябва да се връщаме, но по някаква странна причина ми харесва начинът, по който дъждът ме кара да се чувствам — сякаш съм свързана с това място и съм част от него. Макар да знам, че дъждът не е истински, усещането е като за истински, а аз отчаяно имам нужда от това.
32
Младши
Отсреща на пейката мъжът и жената използват дъжда като претекст, за да започнат да си събличат дрехите. Мъжът смъква ризата на жената, а тя извива гръб и се притиска към него.
— Гадно е — казва Ейми.
Нямам желание да обсъждам Сезона с нея, макар че двойката поражда в главата ми разни мисли. Искам да знам дали омразата й към Старши се отнася само за човека, а не и за титлата.
— Той не е толкова лош — казвам. — Всъщност е много добър водач. — Приближавам се до нея. — Искам да кажа, че може да е тираничен, но успява да накара всички на кораба да работят заедно и да се чувстват щастливи.
Ейми сумти.
— Е, и ти ли ще мразиш някой само защото е различен?
— Теб никога няма да мразя!
Нали точно различното в нея — червената й коса, това, че идва от Земята, и това, че не се подчинява сляпо на Старши, това е, което най-много харесвам в нея.
Дъждът вече вали проливно, но и двамата сякаш не го забелязваме. Ейми ме поглежда очаквателно, сякаш иска да й докажа, че аз не съм като Старши.
8
Тигров лилиум — Lilium tigrinum (тигрова лилия, тигров крем) — тревисто растение с родина Далечния изток, отглежда се по нашите географски ширини предимно като декоративно растение с гроздовидни оранжеви съцветия, гъсто обсипани с кафяви петънца. — Б.пр.