Половин свят
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин свят». Краткое содержание книги:
— Великият се отплаща подобаващо за велики дела. Иначе има ли смисъл човек да се издига над останалите? — Варослаф извърна немигащи очи към Ярви. — Ако това са гребците от задните ти гребла, чудя се на какви чудеса са способни онези от предните?
— Боя се, че някои от тях са способни да накарат всичкото ти злато да изчезне пред очите ти.
— Няма екипаж без черна овца. Не може всички да сме праведни, прав ли съм, отец Ярви? Особено ние, които водим и управляваме.
— Властта означава едното ти рамо да е винаги в сянката.
— Така е. Как е бижуто на севера, майка ти, кралица Лейтлин?
— Тя повече не ми е майка, велики принце. Когато положих клетва в Събора се отрекох от семейството си.
— Странни обичаи имате вие, северняците. — Принцът подръпна лениво ухото на хрътката. — Според мен кръвната връзка не може да се прекъсне с дума.
— Някои думи режат по-сигурно и от меч, особено клетвите. Кралицата очаква дете.
— Наследник на Черния трон, може би? Новина като злато в тези смутни времена.
— Светът ликува, велики принце. Тя често говори за желанието си отново да посети Калийв.
— Не толкова скоро, моля! Хазната ми още носи белези от последното ѝ посещение.
— Можем да сключим съюз, който ще излекува тези белези, нещо повече, ще напълни хазната ти до пръсване.
Варослаф замълча. Погледна прислужницата си, тя се поклони и монетите, зашити по кантовете на шала на главата, се завъртяха, проблеснаха и издрънчаха, после тя се оттегли.
— Затова ли измина всичкия този път, отец Ярви? За да напълниш хазната ми?
— Дойдох да търся помощ.
— Аа, значи ти също искаш знак на признателност от великия? — Той замълча отново. Трън имаше усещането, че двамата с Ярви играят някаква игра. И макар на думи, не с мечове, играта искаше не по-малко умения от онези, необходими в тренировъчния квадрат. Само дето беше по-опасна. — Просто назови желанието си и аз ще го изпълня. Стига да не е съюз срещу Върховния крал в Скекенхаус.
Усмивката на отец Ярви дори не трепна:
— Трябваше да се досетя, че нищо не може да убегне острия ти взор, велики принце. Аз, а също кралица Лейтлин и крал Удил, се боим, че въпреки усилията ни, майка Война разгръща криле над Разбито море. Върховният крал има много съюзници и ние просто се опитваме да наклоним везните в наша полза. Онези, които благоденстваме от търговията по „Божествена“ и „Непристъпна“, трябва да вземем страна…
— Но ето, че аз не мога да го направя. Както сам виждаш, имам си свои грижи и не мога да си позволя други.
— Ако мога да попитам, можеш ли да си позволиш помощ за Върховния крал?
Принцът присви очи:
— В последно време доста пастори пристигат от север със същия въпрос.
Отец Ярви се замисли за момент:
— Пасторът на Гром-гил-Горм?
— От името на баба Вексен. Застана пред мен заобиколена от една дузина воини на Върховния крал и ме предупреди да не плавам в Разбито море. Човек би го изтълкувал почти като заплаха. — Хрътката вдигна глава, издаде продължително ръмжене и от оголените ѝ зъби се проточи лига. — Тук. В тронната ми зала. Много се изкуших да я одера и провеся на площада, но… реших, че не би било далновидно. — Той изсъска тихо и укроти хрътката.
— Значи майка Скаер си е тръгнала с кожа на гърба?
— Кожата ѝ не би ми била по мярка. Отплава на юг, на кораб със знака на Върховния крал на носа, към Първия сред градовете. Колкото и да предпочитам твоите маниери и подход пред нейните, боя се, че ще дам същия отговор като на нея.
— И той е?
— Ще помогна на всичките си добри приятели от земите около Разбито море поравно.
— Имаш предвид, никак.
Принцът на Калийв се усмихна и усмивката му накара Трън да настръхне.
— Известен си като прозорлив и лукав мъж, отец Ярви. Сигурен съм, че нямаш нужда от помощ в тълкуванието на това, което имам предвид. Виждаш къде седя. Между хората коне и огромна гора. Между Върховния крал и императрицата. На кръстопътя на света, заобиколен отвсякъде от опасности.
— Всички имаме своите си опасности, с които да се съобразяваме.
— Но принцът на Калийв се нуждае от приятели както на запад, така и на изток. Както на север, така и на юг. За принца на Калийв най-важното нещо е балансът. Принцът на Калийв трябва да е с едно стъпало през всеки праг.
— И колко стъпала имаш?
Хрътката наостри уши и изръмжа. Усмивката на Варослаф се стопи бавно като сняг:
— Ще ти дам един съвет. Спри да говориш за война, отец Ярви. Върни се в Гетланд и започни да проправяш пътя на баща Мир, което, доколкото знам, е работата на пастора.
— Значи аз и екипажът ми сме свободни да си вървим, велики принце?
— Да задържа пастора на крал Удил против волята му? Това не би било далновидно.