Половин свят

Варослаф, принцът на Калийв, се оказа много по-млад, отколкото Трън предполагаше. Едва няколко години по-възрастен от отец Ярви, но вече напълно плешив, с нито едно косъмче по главата и брадата, нито дори по веждите — беше гладък като яйце. Не беше възкачен на висок престол, седеше на трикрако столче край огнището. Не беше огромен, не се беше накичил със скъпоценности, не носеше и оръжие. Голобрадото му лице не беше изкривено в страховита гримаса, а излъчваше каменно безразличие. Нищо у него не го правеше страховит, но Трън не се сещаше как иначе би го описала. И с всяка следваща крачка по кънтящия под ставаше все по-страшен.

В момента, в който двамата с Бранд спряха от двете страни зад отец Ярви, на десетина крачки от трикракото столче, Трън се страхуваше от принц Варослаф така, както от никого досега.

— Отец Ярви. — Гласът му, глух и шептящ като стара хартия, изпрати ледени тръпки по потния ѝ гръб. — Пасторът на Гетланд. Висока чест за нас е посещението ти. Добре дошъл в Калийв, Кръстопътят на света. Погледът му се насочи към Трън, после към Бранд и накрая се върна към отец Ярви. Той спусна ръка и погали зад ухото огромната хрътка, свита на кълбо в краката му. — Приемам като комплимент мъдрото ти решение да се явиш пред мен — за човек с твоя ранг — почти без придружители.

И наистина, Трън се почувства неловко и самотна в огромната зала. Освен голямото колкото мечка куче, из залата бяха пръснати множество стражи в странни брони, въоръжени с лъкове, извити мечове и дълги копия.

Дори и да споделяше страхопочитанието ѝ, отец Ярви не го показа по никакъв начин:

— Знам, че в твоето присъствие няма да се нуждая от нищо, велики принце.

— Така е, няма. Чувам, че водиш със себе си вещицата Скарейой, Търсачката на реликви.

— Добре информиран си, както подобава на велик водач. Ние я наричаме Скифър, но да, тя е с нас.

— При все това предпочете да я държиш настрана от тронната ми зала. — Смехът на Варослаф прогърмя остро като кучешки лай. — Още едно мъдро решение от твоя страна. А кои са тези двама млади богове?

— Гребците от задните гребла на кораба ми. Трън Бату, която собственоръчно уби шестима ужаки в битка по „Непристъпна“ и Бранд, който сам удържа целия кораб на раменете си, докато прекосявахме Прохода.

— Убиецът на ужаки и Повдигачът на кораби. — Бранд запристъпя неловко на място под изпитателния поглед на принца. — Толкова сила, умения и смелост сгряват душата ми, особено у някой толкова млад. Човек почти би повярвал в съществуването на герои, а, отец Ярви?

— Почти.

Принцът кимна отривисто на тънката като фиданка прислужница:

— Знак на признателност към бъдещите легенди.

Тя извади нещо от торбичката на врата си и го постави в дланта на Бранд, после направи същото с Трън. Беше голяма, грубо отлята монета, с препускащ кон на нея. Монета от червеникаво злато. Трън преглътна тежко, опита да пресметне наум стойността ѝ и установи, че никога в живота си не бе държала в ръка нещо толкова ценно.

— Прекалено щедро от твоя страна, велики принце — изграчи смутено Бранд, зяпнал монетата в ръката си.