Споделени тайни [calibre 3.15.0]

Той затваря очи и прави крачка назад. Вдига ръце в знак на капитулация.

— Нямах предвид нищо лошо — оправдава се той. — Беше комплимент. Но ти очевидно

не си в настроение за комплименти, затова може би трябва да опитам друг път.

Приветствам оттеглянето му с кратко махване и се обръщам, за да затворя вратата зад

гърба си. Изминават няколко секунди, преди да чуя Трей да вика името ми през вратата.

— Обърн — казва тихо. — Отвори вратата.

Въртя очи, но се обръщам и отварям. Той стои на прага, скръстил ръце пред гърдите си.

Изражението му се е променило и сега по лицето му се чете съжаление. Трей опира глава

върху рамката на вратата и ми напомня онази нощ, когато Оуен стоеше точно в същата поза.

Харесваше ми много повече, когато Оуен беше тук.

— Ще поговоря с мама — обещава Трей. Думите ме карат да застина и да му отдам

цялото си внимание. — Ти си права, Обърн. Трябва да прекарваш повече време с Ей Джей, а

тя само създава затруднения.

— Ще поговориш с нея? Наистина?

Той пристъпва по-близо.

— Преди малко не исках да те разстроя — казва тихо. — Просто се опитвах да те

накарам да се почувстваш по-добре, но предполагам, че не избрах правилния начин. Не ми се

сърди, става ли? Не знам дали ще понеса, ако ми се сърдиш.

Приемам извинението и клатя глава.

— Не ти се сърдя, Трей. Аз просто… — Бавно поемам и изпускам въздух. — Просто

майка ти понякога ужасно обърква живота ми.

Той се усмихва съчувствено.

— Знам какво имаш предвид — съгласява се мило. Оттласква се от рамката на вратата и

оглежда коридора. — Трябва да вървя на работа. По-късно ще поговорим, нали?

Кимам и искрено му се усмихвам. Фактът, че е готов да говори с Лидия заради мен, си

струва една или две усмивки. Трей прави няколко крачки заднешком, преди да се обърне и да

се отдалечи. Затварям вратата на апартамента, след като той изчезва зад ъгъла на коридора.

Когато се обръщам, сърцето ми се качва в гърлото, защото съзирам Емъри да стои на няколко

крачки пред мен.

И държи котка.

Много позната котка.

Соча към котката на Оуен.

— Какво… — Отпускам ръка, напълно объркана. — Как?

Тя свежда поглед към котката и свива рамене.

— Оуен се отби преди час — обяснява. — Остави котката и бележка.

Клатя невярващо глава.

— Оставил е котката си?

Съквартирантката ми се извръща и се насочва към всекидневната.

— И бележка. Каза, че знаеш къде да я намериш.

Влизам в стаята си, тутакси се отпускам на колене и пропълзявам в палатката. Върху

една от възглавниците има сгънат лист хартия. Вземам го, лягам и чета.

Обърн,

Знам, че е много да те моля да вземеш Оуен, но няма на кого другиго да я оставя. Баща

ми е алергичен към котки, което навярно е главната причина да се сдобия с Оуен. Харисън

няма да е в града до вторник, но ако искаш после можеш да я оставиш при него.

Знам, че вече го казах достатъчно пъти, но наистина съжалявам. Ти заслужаваш