Голямата игра
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #26
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-078-9
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Голямата игра». Краткое содержание книги:
И не си призна за какво му е. Защото не знаеше. И той се чудеше на каприза на господаря си.
Но май сега разбра това-онова. Какъв вид имаше шефът. Сякаш са го гонили, но така и не са го стигнали. Но той чака нещо, някоя опасност иззад ъгъла.
— Какво ново тук? — попита Томилин и се обърна към Аркан след кратко мълчание.
— А какво ново може да има при нас? — сви рамене шофьорът.
— Нали заминахте неотдавна, минала е само една седмица. Или повече?
— Повече от месец. Е, казвай, слушам.
— По въпроса за вашата съпруга… Той казва: засега нищо определено. Ходила по приятелки, по магазините, не се е отбивала никъде на друго място. Така че, Олег Дмитриевич, според мен вие напразно, то си е ваша работа наистина…
— Точно така — прекъсна го Томилин. — Ще кажеш на Чердинцев, че променям нашия договор. По-рано му плащах на часове, сега ще му плащам на резултати. Трийсет долара на час! И за какво? За това, че пътува след нея по петите й? Дори да забележи нещо, мигар ще каже? Нали разбираш, не е изгодно да изгуби такъв шанс… Така ще си кара след нея чак до пенсия — ще падат пари.
— Някак странен сте, Олег Дмитриевич. Какво се е случило?
— Аз, Аркаша, пристигнах да разбера какво се е случило.
— Съсипват ни данъци, казват, само удръжки и глоби. Аз нали не вниквам кой знае колко, вие ще видите. А за Елена Андреевна според мен напразно така правите. Обича ви тя, макар да е съвсем млада. И много е доволна от всичко. През цялото време питаше дали не сте звънили. Чердинцев като ченге е неопитен, разбира се, но според какъв резултат да се плаща? Ако няма нищо — значи не може да има и резултат. По-добре прекратете следенето.
Томилин премълча. Наистина, не се получава нещо. Какво ли не може да му се е сторило или привидяло… Ами ако не му изневерява? Ако Гоша просто така си дрънкаше?
— Кажи му да прекрати наблюдението — нареди той на Аркан.
— Лично му кажете. Вие се уговаряхте, вие трябва да му кажете.
— Знае ли някой, че съм се върнал?
Колата се хлъзна, изпързаля се по излъсканото шосе — още не бяха успели да го очистят от леда и снега — и за малко да се вреже в насрещното движение.
Аркадий въртеше бясно кормилото — грамотно, без да си изгубва ума, докато колата отново стана управляема.
— Има и по-лошо. — Томилин си оправи очилата на носа. И се огледа след прелетелия покрай тях Краз.
— Никой нищо не знае — рече, злобно Аркадий, като духна капката пот, застанала на върха на носа му. — Знаете ли с такива разговори къде може да се окажете?
— Следи си пътя! — сурово нареди Томилин.
— Колата… — Аркадий все още се мъчеше с кормилото. — Какво значи чужда кола. По-добре да бях ви посрещнал с моята.
— Аз знам кое е по-добре и кое по-зле — каза Томилин. — Сега е следобедно време, тъкмо Лена трябва да тръгва по магазините. Не ти ли се струва, че бихме могли двамата с теб да видим всичко лично?
Погледите им се срещнаха в огледалото за обратно виждане. Аркадий поклати глава.
— Ох, ама обичате…
— Да довеждам всичко докрай — завърши Томилин. — И същевременно да видя с какво се занимава в това време твоят приятел Чердинцев.
— Как тъй мой — възмути се Аркадий. — Работехме в един отдел, аз възнамерявах да напусна, а той тъкмо започваше след казармата. Тъкмо Артьом се зае със стопанството вместо Гоша, той хареса Чердинцев.
— Помълчи, Аркан, после ще обсъдим всичко.
— Ваша воля… Забравих да ви кажа, че Котарака се бил появил в Тюмен. Замирисало му е на пари. Мафиотите, казват му наредили да ни следи.
— Не познавам никакви Артьомовци, Котараци, мафиоти и прочие… Големият транш дойде ли в Кредитна банка? Към петстотин милиарда?
— Видяхте ли, дори вие сте чули. Казват, Гоша там, в столицата, се е постарал доста заради земляците си.
— Това засега е държавен заем, така да знаеш. Той трябва да се връща с лихвите.
— Ще ги върнат! — каза уверено Аркадий. — У нас е като в предаването „Полето на чудесата“. Посяхме милиард — израства трилион.
— Представям си — въздъхна Томилин. — И какво друго се говори?