Ветровете на Салем [bg]

— О, добре, успех с това! — усмихна се Фреди.

— Помогни ми в това, Фреди! Един приятел се нуждае от цялата помощ, която може да получи! Не можеш ли да направиш нещо? Имам предвид, тя все пак ти е сестра! Наистина ли са сериозни отношенията й с този смъртен?

Фреди изхълца и отпи голяма глътка бира, която явно му помогна.

— Със сигурност изглежда, че е така. Съжалявам, приятел!

После се разсмяха от сърце. Фреди донесе още бира и изпиха още по два шота. Резенчетата лимон предизвикаха кисели гримаси върху лицата им. Фреди бързо обслужи новите клиенти, които влязоха в бара и първоначално бяха разочаровани, защото търсеха Фрея. Но той успя да ги убеди да забравят за сестра му, използвайки малко магия, за да се представи като готин и симпатичен барман. Напълни чашите им и се върна при Трой, но не преди да приготви още два шота.

Трой го забавляваше, като му разказваше истории от живота си на безсмъртен — от Римските времена, когато беше сенатор (тонове злато, вакханалии и оргии); през XVI век във Франция беше живял в кралския дворец (още повече злато и толкова много прекрасни момичета с предизвикателни гърди, които се подаваха над корсетите им) и след това през XIX век беше с Джеферсън в Париж (пари в брой и никаква скука, всъщност свободомислещите бяха големи сладурани). В началото страстта му беше свързана със злато и жени, а после се превърна в мания за коли и мотори.

Фреди започна леко да се изнервя, защото завиждаше на Трой. Неговият приятел беше изживял всички тези удивителни неща, а какво беше направил той, откакто се беше върнал в Мидгард? След като напусна Необятното, той се влюби в Хили, която наистина му завъртя главата и всичко приключи с това, че беше принуден да се ожени за сестра й. И точно когато се влюби истински в Герт, тя го напусна. Прекарваше по-голямата част от времето си, като го губеше в компютърни и видео игри. Беше потушил няколко малки битови пожара — голяма работа!

Чувстваше се нещастен, сънлив и непохватен. Пълен неудачник. Явно текилата провокираше у него всички тези мисли. В началото се чувстваш на върха на света, а след това си готов да удариш първия човек, който те раздразни. Водката щеше да е по-добър избор. И къде беше блондинката, която седеше в края на бара? Беше си казал, че трябва да й поръча такси. Там беше доста тъмно и не я виждаше. Дали не беше паднала от стола? Щеше да се погрижи за нея по-късно. В крайна сметка, тя си беше виновна, ако се беше напила и й беше прилошало. Един клиент се появи на бара и поиска питие. Той бързо забърка един коктейл, като остави страхотна бъркотия около себе си, която дори не си направи труда да почисти и прибра парите в касата.

— Е, какво става с теб? Разкажи ми за твоя живот! — попита Трой ентусиазирано и се усмихна на Фреди.

Фреди се взираше с празен поглед назад. Защо Трой го беше попитал точно това? Разбира се, той знаеше какво се случва и че Фреди беше пропилял последните пет хиляди години, пилеейки времето си в тъпото Необятно, защото по грешка беше обвинен за разрушаването на моста Бофрир.