Ветровете на Салем [bg]

— Това изглежда забавно! — обърна се тя към Тайлър, макар че беше малко скептична.

Жената с розовата коса и децата им помахаха, когато двамата минаха покрай тях, за да стигнат до самата сграда. Един мъж с разрошена коса и неоформена брада, облечен в бяло, ги очакваше на входа. Джоана се почувства така, все едно се беше върнала в 70-те и се запита дали порталите не се бяха отворили.

— Мистър Рейнбоу? — попита тя.

— Просто Рейнбоу — усмихна се той и продължи, след като се здрависаха. — Тук няма никакви формалности.

— Радвам се! Аз съм Джоана Бошан, а това е Тайлър — момчето, за което говорихме.

Рейнбоу клекна, за да е на нивото на очите на Тайлър.

— Здравей, Тайлър — каза той и разроши къдриците му.

— Здрасти — отговори Тайлър, а след това погледна надолу към краката си и ритна цимента, стреснат от прекалено дружелюбното отношение на този човек.

— Заповядайте! Да влезем в една от залите, за да видите как протича един час.

Джоана и Тайлър последваха Рейнбоу вътре. Рисунки на деца бяха окачени по стените. Училището беше просторно, изпълнено с много слънчева светлина и чист въздух. Минаха през вратите на фоайето и продължиха надолу по стълбите, откъдето се чуваше весела испанска музика.

— Какво е това? — попита тя.

— Децата са в час по „раздвижване“ в момента. — Рейнбоу отвори една врата към просторна стая със светли подове, където момчетата и момичетата се движеха без посока. Някои се въртяха в кръг, други се отправяха към ъглите и всички изглеждаха така, сякаш нямаха никакво чувство за посока.

— Раздвижване?

— В другите училища това се нарича „физическа подготовка“ — обясни той. — Искаш ли да танцуваш, Тайлър?

Тайлър поклати отрицателно глава и после пак се вторачи в пода.

— Няма проблем. Има време за това. Но ако ритъмът и настроението те завладеят…

— Можете ли да ми дадете информация за учебната програма? — попита Джоана.

Рейнбоу й се усмихна приветливо.

— Това е експериментално училище. За „раздвижването“ трябва да водим учениците в гимнастическия салон и да ги провокираме да създават свои собствени игри с топка. Обичаме нашите ученици да се чувстват свободни, да изразяват себе си, за да покажат своя пълен потенциал.

— Дори и когато навън е студено?

— Какво е времето, все пак? — усмихна се Рейнбоу.

Джоана се опита да си придаде сериозно изражение, докато Тайлър направи едно бързо брейк движение до нея.

— Това е фантастично! — каза Рейнбоу. — Продължавай, Тайлър!

Тайлър спря веднага, но продължи да гледа танцуващите деца.

Джоана изрази своите притеснения за сбиванията в училище, а Рейнбоу я увери, че при тях това го няма — досега са нямали нито един такъв инцидент. Училището възпитаваше своите ученици в пацифизъм. Часовете се провеждаха импровизирано, като понякога самите ученици определяха тона и начина на провеждането им. Нямаше учебници, домашни работи или учебни планове. Персоналът вярваше, че създават нещо ново, революционно и съзидателно и го въвеждаха в процеса на работа и обучение. Мотото на мисията беше „Свобода в обучението. Обучение в свободата.“