Екскурзия в Тиндари [bg]

— Не.

— Калашникът на Япикину е върху леглото му. Смятате ли, че щеше да снове тук долу невъоръжен в присъствието на човек, за когото не е знаел до каква степен може да му има доверие?

— Не.

— Кажете ми още нещо — беше ли ви съобщено как ще се държи Лоло, в случай че Япикину беше арестуван?

— Да. Той също трябваше да се предаде, без да реагира.

— Кой му е бил издал тази заповед?

— Лично дон Балдучо.

— Това е, което Балдучо ви е разказал. На Лоло обаче е казал съвсем друго нещо.

Гърлото на отец Кручила беше пресъхнало и той отново се залепи за стомната.

— Защо ли дон Балдучо е пожелал смъртта на внука си?

— Честно казано, не знам. Може би го е наранил, може би не е зачитал авторитета на дядо си. Знаете ли, че наследствените войни не се водят само между кралете и в голямата индустрия…

Изправи се.

— Тръгвам си. Да ви придружа ли до колата?

— Не, благодаря — отговори отчето. — Бих искал да остана още малко да се помоля. Мислех му доброто.

— Правете каквото желаете.

На вратата комисарят се обърна.

— Исках да ви благодаря.

— За какво? — попита разтревожено свещеникът.

— Сред всичките предположения, които направихте за възможните убийци на Япикину, не споменахте името на телохранителя му. А можехте да ми кажете, че е бил Лоло Спадаро, който се е продал на новата мафия. Но вие знаехте, че Лоло никога, ама никога не би предал дон Балдучо Синагра. Вашето мълчание беше абсолютно потвърждение, на мнението, което си бях създал. А, и още нещо — когато си тръгнете, не забравяйте да загасите лампата и да затворите добре вратата. Не бих искал някое бездомно куче… нали разбирате?

Излезе. Нощта беше ужасно тъмна. Преди да стигне до колата, непрекъснато се спъваше в камъни и ровове. Спомни си за пътя към голготата и на семейство Грифо, с палача, който ги риташе отзад, ругаейки ги, за да ги накара да пристигнат по-рано на мястото и часа на своята смърт.

„Амин“ — прииска му се да каже със свито сърце.

Докато се връщаше във Вигата, убеди сам себе си, че Балдучо щеше да се съобрази със съвета, който му беше изпратил по свещеника. Трупът на Япикину щеше да се озове в пропастта на някоя скалиста местност… Не, дядото знаеше колко религиозен беше внукът му и затова щеше да го погребе анонимно в гробищата. В ковчега на някой друг.