Екскурзия в Тиндари [bg]

— Фацио! Гало! Мими! Елате!

Пристигнаха тичешком, със задъхания свещеник подир тях. При гледката на Япикину се вцепениха. Първият помръднал беше отец Кручила, който коленичи до убития, нехаещ за кръвта, която цапаше расото му, благослови го и започна да мърмори някакви молитви. Мими обаче докосна челото на мъртвия.

— Трябва да са го убили преди не повече от час-два.

— А сега какво ще правим? — попита Фацио.

— Качвайте се и тримата в едната кола и си тръгвайте. На мен ми оставете другата, ще остана да поговоря малко с отчето. Никога не сме били в тази къща и никога не сме виждали мъртвия Япикину. Освен това тук сме в нарушение, защото е извън нашата територия. И може да си имаме разправии.

— Обаче… — опита се да каже Ауджело.

— По дяволите, обаче! Ще се видим по-късно в полицейското управление.

Подчиниха се неохотно и излязоха като пребити кучета. Комисарят ги чу да си шушукат забързано, докато се отдалечават. Отчето се беше вглъбил в молитвите си. Имаше доста да декламира „Аве Мария“ и „Отче наш“ с цялата тежест от убийства, която Япикину носеше върху себе си, където и да се рееше в този момент. Монталбано се покачи по каменните стълби, които водеха към горната стая, и запали лампата. Видя две походни легла само с матраци върху тях, нощно шкафче помежду им, гардероб в лошо състояние и два дървени стола. В единия ъгъл имаше малък олтар, направен от масичка, покрита с бяла бродирана покривка. В него бяха поставени три статуетки: Дева Мария, Пресветото сърце Исусово и Свети Калоджеро. Пред всяка статуетка блещукаше запалено кандилце. Япикину е бил религиозен младеж, както твърдеше дядо му Балдучо, вярно е и това, че е имал и духовен наставник. Само че както младежът, така и отчето бъркаха суеверието с религията. Както впрочем и по-голямата част от сицилианците. Комисарят си спомни, че беше виждал веднъж една недодялана картинка от първите години на века, оставена в дар пред някакъв светец. На нея беше изобразен селянин, който бягаше, следван от двама карабинери с пера на шапките. Отгоре вдясно Богородица се издигаше над облаците, посочвайки на беглеца правилния път, който да следва. От надписа се четеше текстът: „Защото избягах от строгостта на закона“.