Невинност [bg]
- Автор: Хосп Дэвид
- Серия: Скот Фин #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 9789544093266
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невинност [bg]». Краткое содержание книги:
— Приятно ми е да се запознаем.
Тя го изгледа недоверчиво.
— И на мен — отвърна и се здрависа с него, като стисна ръката му силно, така че Фин леко подскочи. После отново се обърна към Козловски: — Петнайсет години. Явно е нещо доста важно. За какво искаш да говорим?
— Може ли да седнем някъде на по-спокойно място? — попита Козловски.
— Разбира се. — Тя завъртя количката и потегли с темпо на бегач през фоайето и оттам към дългия коридор на първия етаж. Двамата трябваше да подтичват, за да не изостанат.
— Доста сте бърза с това нещо — каза Фин, като се опита да разчупи леда. Но веднага щом произнесе думите, си даде сметка, че ще бъдат разбрани погрешно.
Тя го погледна през рамо и попита Козловски:
— Откъде го намери този?
Той не отговори.
Стийл зави по коридора и едва не прегази един млад полицай, който само инстинктивно се отдръпна настрани, без да каже нещо. Навярно подобно нещо често се случваше тук. След още петнайсетина метра Стийл рязко удари спирачки пред една врата с табела „КООРДИНАТОР НА СЛУЖБА ЗА РАБОТА С ПОСТРАДАЛИ“. Отстрани на вратата имаше друга табела — „СЕРЖАНТ МАДЛИЙН СТИЙЛ“
— Ето тук — каза тя, отвори вратата и влезе първа.
Фин беше впечатлен. Кабинетите в общинските служби не бяха известни с големите си размери или обзавеждането си, но влизането в кабинета на Стийл беше като да влезеш в преддверието на кабинета на семейния лекар. Подът беше покрит с голям персийски килим, а в центъра на помещението беше поставено лакирано дървено бюро. Пред бюрото имаше два удобни стола, а до стената в другия край беше разположено канапе. Но зад бюрото нямаше стол и това го обърка, докато не видя как тя спря количката си зад бюрото и си даде сметка, че не се нуждае от стол.
— Много хубав кабинет — коментира Козловски.
— Да, благодаря. Какво искате?
— Не, наистина — каза детективът. — Много е хубав.
Тя се облегна на бюрото.
— Добре. За кабинета ли ще говорим? Специално го проектираха за мен. Голям е, защото ми трябва място да маневрирам. Трябваше да избият стената между два кабинета, за да създадат един голям. За бога, та те създадоха длъжността специално за мен. Услугите за пострадали преди това се извършваха от частни компании. Но след като отказах да напусна полицията, трябваше да ми намерят място. Беше нещо като благодарност, че ме бяха простреляли. Не ме разбирайте погрешно. Тук съм полезна и на себе си, и на полицията. Разбирам поне малко какво преживяват жертвите на престъпления, през какво им се налага да минат. Мога да ги накарам да говорят с мен. Провели сме десетки арести благодарение на това, което други хора са ми споделили — операции, които нямаше да са възможни без мен. Така че, да, кабинетът е хубав и голям, но аз съм си го заслужила. Свършихме ли с любезностите?
Козловски се обърна към Фин:
— Твой ред е.
Адвокатът седна в единия от столовете пред бюрото. Козловски остана прав, готов да си тръгне бързо от кабинета, ако се наложи.
— Може да е малко неловко — започна Фин и се покашля. — Аз представлявам Винсенте Салазар.
На лицето на Стийл се изписа изненада и отвращение и той разбра, че срещата не върви добре. Но тя изглежда беше прекалено слисана, за да го прекъсне, и реши да продължи:
— Смятаме, че е възможно той да не е виновен за това, което се е случило с вас. В момента се провеждат анализи на ДНК и смятаме, че тези анализи ще докажат, че господин Салазар не е човекът, който ви е нападнал.
Шокът не беше напуснал лицето на Стийл, но Фин трябваше да й признае, че успя да запази самообладание. Впечатляващо.
— И? — попита тя.
— И понеже ДНК пробите са стари и тъй като те биха могли да са се разложили или да са се замърсили, дори и анализите да покажат, че ДНК не е на господин Салазар, съдията пак може да не го оневини, освен ако не дадем основателни обяснения за останалите доказателства. Като например вашите показания. Затова исках да ви попитам дали сте били напълно сигурна, като сте посочили господин Салазар за вашия нападател.
— Разпознаването ли?
— Да. Бихте ли ми казали как точно стана?
— Вие шегувате ли се? — Тя погледна към Козловски. — Той се шегува, нали?
Фин се намести в стола си.
— Не, не се шегувам. Невинен човек ще изгние в затвора. Искам да си спомните добре. Сигурна ли сте, че Винсенте Салазар е човекът, който ви е нападнал? Има ли вероятност да сте се объркали?
Тя седеше така, сякаш не беше чула думите му. И продължаваше да гледа вторачено Козловски. Погледите им се срещнаха.
— Ти ли стоиш зад това? Подлец!