Невинност [bg]

Лиса се погледна в огледалото.

— Мамка му — изруга шепнешком. После се засмя и закри устата си с длан, за да не се чуе. — Мамка му.

Тя прокара ръце по тялото си, по някои бледи белези, които й бяха останали от Том Козловски. Затвори очи и се отдаде на приятните спомени. Прокара пръсти по бедрата си и по талията, после нагоре по гърдите, като от докосването зърната й се втвърдиха. Също както при неговото докосване.

От гърдите едната й ръка се плъзна надолу по корема, който потрепна в очакване, след като ръката продължи по-надолу. Когато се докосна между краката, сякаш тялото й беше разтърсено от електрически ток. Дланта й се спря там, както се беше спряла неговата. Тя се пипаше нежно, с любопитство, имитиращо неговото, тихо стенейки, докато тялото й потръпваше от удоволствие.

Лиса отдръпна рязко ръката си и се наведе над мивката. Не трябваше да прекалява. Сега по всичко личеше, че щеше да я наболява през следващите ден-два. Но си заслужаваше. Тя тихо се засмя отново на отражението си в огледалото. Вероятно имаше по-богат сексуален опит от които и да е три нейни приятелки, но тази нощ беше напълно различна. Беше пълно потапяне в бездната на върховното удоволствие и блаженството. Колкото и да я болеше тялото, то продължаваше да иска още.

Тя отвори вратата и излезе от банята, след което отиде и седна на ръба на леглото. Той лежеше там със затворени очи, с ръце зад главата. Тя докосна бедрото му и той отвори очи. Лиса се запита какво ли си мисли той, дали съжалява за случилото се. От опит знаеше, че не беше нещо необичайно.

— Уморен ли си? — попита го.

— Не. Вероятно ще съм по-късно, но не и сега.

— И аз не съм. — Наведе се и го целуна по лицето, после съжали. — Беше много забавно.

— И на мен.

Тя извърна глава.

— Може би е по-добре да не казваме на Фин. Ще вземе да откачи.

— Добре.

— Освен това не сме правили нещо кой знае какво. — Беше го казвала пред десетки мъже преди. Този път обаче репликата й се стори куха.

Той се намръщи.

— Щом така мислиш.

— Искам да кажа, това е само една нощ, нали така? Не е като да ходим сериозно или нещо подобно.

— Добре. — Двамата се умълчаха за известно време. Той протегна ръка и погали вътрешната страна на крака й. Тя положи неимоверни усилия да не се изкуши и отново да му се нахвърли. — Вече ме зарязваш? — попита я той.