Невинност [bg]

— Как мислиш, Джими? — попита го Карлос. Другите в стаята обърнаха погледите си към него. Падре рядко се допитваше за съвет. Това накара Джими да застане нащрек и той внимателно обмисли въпроса, преди да отговори:

— Щом иска сам да се справи с проблема, тогава нямаме причина да не му позволим да го стори.

— Но… — попита Карлос.

— Но ние трябва да имаме резервен план — продължи той. — Идният уикенд е много важен за нас. Ако Макинтайър успее да изчисти бъркотията, която сам забърка, тогава така да е. Ако не, ще трябва да почистим сами.

— А нашият приятел детектив? Какво ще правим с него?

— От това, което ми каза, разбирам, че в миналото е бил полезен, но също така е създал и ненужен риск. Ако се провали и този път, трябва да го премахнем.

— А ако успее?

— Пак. Вече е стар и тромав.

Карлос се засмя.

— Откога възрастта е пречка, приятелче?

Другите в стаята също се засмяха, но Джими невъзмутимо отговори:

— Ако възрастта те прави по-силен, не е пречка. — Предпазливо погледна към Карлос. — Според теб възрастта направила ли е детектив Макинтайър по-мъдър?

Смехът спря. Всички се обърнаха към Падре.

— Не — отвърна той. — Нашият приятел определено не е много умен.

— И аз така мисля. Предвид тази му слабост той вече не може да ни е полезен. Разполагаме и с други хора на подходящи постове. Той само ни компрометира.

— Съгласен — каза Карлос след кратък размисъл. — След като мине съботата, ще се погрижим да премахнем тази слабост. — Той се обърна към прозореца. — Съгласен съм и с мнението ти, че трябва да имаме резервен план. Искам ти да се заемеш с това.

— Разбира се, Падре. Ще се заема.

— Лично — наблегна Карлос.

Сърцето на Джими се сви. Поредното изпитание на неговата лоялност. Знаеше го, но нямаше как да го избегне.

— Лично — повтори Джими. Надяваше се никой да не е доловил треперенето на гласа му.

Карлос се приближи до него и сложи ръка на рамото му.

— Радвам се, че си с нас — каза. — Иначе ми е интересно как би възприел моята възраст. — Погледна младежа с присвити очи, сякаш искаше да проникне в съзнанието му и да прочете мислите му. Джими запази спокойно изражение, без да мигне, погледна право в черните зеници на Карлос.

След миг Карлос се ухили и се изсмя.

— Наистина — добави той и се обърна към останалите в стаята: — Отсега нататък, когато съм до него, ще трябва да се старая мъдростта ми да се умножава по-бързо от годините. Не бих искал някой ден и мен да ме сметнат за слабост.

Джими се усмихна, докато зловещият смях изпълни помещението. Той много добре знаеше обаче, че в някои случаи е по-добре да запази мислите за себе си.