Смърт в сенките [bg]

— Фиона, скъпа — измърка Джорджия и поднесе бузата си така, че учтивата целувка бе задължителна.

Фиона се наведе покорно към нея, като мислеше, че кожата на лицето й пламти от вятъра, косата й не е сресана, а пуловерът й сигурно мирише на пот. Джорджия, разбира се, ухаеше на „Шанел №5“ и бе облечена в съвършена тъмносиня рокля с меки линии, които подчертаваха само стратегически точки от гърдите и бедрата. Косата й, боядисана в невероятен, но въпреки това убедителен пепеляворус нюанс, изглеждаше така, сякаш току-що бе излязла от фризьорския салон.

— Не очаквах да те видя тук, Джорджия — каза Фиона и си наля вино. После отиде до Кит и го целуна по бузата. — Здравей, скъпи — каза тя, надявайки се, че тонът й и целувката ще са достатъчни като предложение за примирие.

Той я прегърна през кръста и я притисна до себе си. Изпита облекчение, че денят на открито, прекаран с Керълайн, като че ли бе прекършил враждебността й. Кит много се измъчваше, когато отношенията им се обтягаха, но бе разбрал от самото начало, че с нея или ще бъде така, или той ще трябва да свикне да се извинява дори когато е прав. Но така или иначе в повечето случаи отстъпваше, за да има мир. Понякога обаче се заинатяваше, готов да понесе неприятната атмосфера в къщи, за да може Фиона да си каже, че може пък и да не е била права.

— Добре ли прекара? — попита той.

— Имахме късмет с времето — отвърна Фиона и седна на страничната облегалка на креслото му. — Минахме около десет мили и гледките бяха фантастични.

Джорджия потръпна театрално.

— Десет мили? Не знам как го правиш, Фиона, наистина не мога да си представя. Не би ли предпочела да си седиш на топло с този прекрасен мъж?

— Възможностите не се изключват взаимно, Джорджия — каза сухо Фиона. — Освен това имам нужда от движение.

Джорджия се усмихна като учителка, която потупва покровителствено някое малко момиченце по главата.

— Винаги предпочитам физическото натоварване на закрито — заяви тя.

Фиона не й достави удоволствието да продължи темата.

— А ти как си, Джорджия? — попита тя. — Доколкото разбирам, си се притеснила за безопасността си.

Джорджия веднага превключи на трагичен тон.

— Горкият Дрю! Такава ужасна съдба и такава трагична загуба за всички нас!

— Мислех, че не познаваш лично Дрю — отбеляза Фиона въпреки желанието си да не се заяжда.