Смърт в сенките [bg]

— Затова ли се скарахте?

— Почти не си говорим оттогава.

— Но Кит вероятно разбира защо реагираш така остро? — попита Керълайн, забърза и отново настигна Фиона.

— Предполагам, че е схванал колко се безпокоя за него — каза хладно Фиона.

— Но работата не е там, така ли?

Фиона не каза нищо. Продължи да крачи уверено напред и се загледа демонстративно към реката, която се разширяваше в яза на старата воденица до Кресбрук.

— Ти не мислиш само за Кит, Фиона. Мислиш и за Лесли.

Фиона се закова на място.

— Това няма нищо общо с Лесли.

Стиснатите зъби подчертаха упоритата линия на челюстта й.

Керълайн спря малко пред нея, обърна се и постави ръка над лакътя й.

— Не е необходимо да се преструваш пред мен, Фиона. Не можеш да понесеш мисълта, че може да го изгубиш, защото си изгубила Лесли и вече знаеш какво означава да убият човек, когото обичаш. И този твой страх преувеличава и най-малкия риск, превръща го в смъртна опасност, а теб — в целодневна бавачка. — Керълайн помълча. Фиона не отговори, затова тя продължи: — Симптомите ми са познати, защото аз правя същото и вбесявам Джулия. Ако закъснее някъде и е без кола, задължително отивам да я прибера. Казва, че се чувства като тийнейджърка, чиято майка се съмнява, че щом си обърна гърба, и малката ще хукне да се натиска с някой квартален гамен. — Керълайн се засмя неуверено. — Навремето, бяхме отскоро заедно, тя отиде на родителска среща и настоя категорично да не я чакам. Затова се навъртах около училището, докато излезе, и тръгнах подир нея. В една тъмна уличка в центъра едва не й изскочи сърцето, защото чу стъпките ми зад себе си и бе решила, че някой я следи, за да я нападне. Тогава разбра, че не се съмнявам в нея, а не мога да овладея собствените си страхове, затова търпи положението, макар да не й харесва. Фиона, трябва да поговориш с Кит, да му обясниш защо си реагирала така панически на това анонимно писмо. След като казва, че е безобидно, най-вероятно е прав, защото познава собствената си кореспонденция по-добре от теб. Но трябва да разбере, че това не е много шум за нищо. Трябва да знае, че поведението ти има основателна причина.