Четири слепи мишки [bg]

Той караше по шосе 35 покрай вилите, после мина покрай централния пазар, покрай две живописни, белосани църкви. Тази част от брега на Джърси беше тиха, спокойна и неповторимо красива. Не можеше да не оцени тържествеността и добре запазената красота. През прозорците на колата му минаваше лек бриз, подухващ от океана. Отстрани по пътя цъфтяха лехи със здравец и рози, очевидно посадени от жителите на селцето.

Какво може да не ти хареса? Той се радваше, че се връща отново.

Доста далечко от Вашингтон, улови се той, че мисли. Да, но никак не е зле. Като начин за промяна на обстановката. Да се откачи за малко човек от тия кървища.

През цялото време по пътя от Вашингтон Сампсън се бе опитал да убеди себе си, че това пътуване до Джърси бе свързано само с Елис Купър и останалите убийства, но това беше само част от истината. Куп, разбира се, беше по-голямата част от причината, но тук имаше пръст и Били Хюстън.

Той непрекъснато мислеше за нея. Какво толкова му бе влязла под кожата тази дребна жена?

Всъщност отчасти той знаеше отговора. Още като я видя за първи път, той се почувства абсолютно комфортно в нейно присъствие. Тя беше жената приятел, която се бе надявал да срещне от много време. Трудно бе да се опише чувството, но знаеше, че до този момент никога не го бе изпитвал. Усещаше, че може да каже на Били такива неща за себе си, които не бе казвал от години на никого. Той вече й имаше доверие. Когато беше с нея, можеше да излезе от кожата си, да се измъкне от тази бронирана черупка, която бе направил, за да затвори в нея човека, който в действителност беше, да не би да го наранят.

От друга страна, Джон Сампсън никога не бе имал дълготрайна връзка с жена. Никога не се бе женил, нито веднъж дори не му се прииска да го направи. Затова нямаше да се заблуждава, нито пък да се влюбва до уши — никакви такива сантименталности с Били. Имаше добра причина да се намира в Джърси. Трябваше да зададе някой и друг въпрос за прекараното от мъжа й време във Виетнам. От Оуен Хандлър двамата с Алекс бяха научили някои неща, които имаха нужда от потвърждение. Той щеше да разнищи тоя случай. По един или друг начин.

О-о, тази цинична малка ретроспекция наистина бе свалила духа му на земята и бе плиснала студена вода върху зачатъка на малкия романс, потрепнал в душата му.

Точно тогава я видя далече пред себе си на Ийст авеню.

Да, това бе тя!

Били тъкмо се измъкваше от светлозелената си открита кола, понесла кесии с покупки. Той й се бе обадил и бе казал, че може би ще намине.

Е, за кого бе напазарувала тя? Да не би да очакваше, че той ще остане за вечеря? О, господи, трябваше му малко време да се успокои. Спокойно, намали темпото. Ти си тук по работа, това е всичко. Това си е най-обикновена полицейска работа.