Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Драконови зъби [bg]
Драконови зъби [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Драконови зъби [bg]

Электронная книга - «Драконови зъби [bg]». Краткое содержание книги:

1876 година. Двама вманиачени палеонтолози плячкосват динозавърски фосили из Дивия запад, като се наблюдават, мамят и саботират взаимно. Арогантният Уилям Джонсън – студент в Йейл с повече привилегии, отколкото разум – е твърдо решен да оцелее едно лято на запад, за да спечели облог, и тръгва с експедицията на световноизвестния палеонтолог Марш. Но параноичният Марш е убеден, че Уилям е шпионин на най-големия му враг Коуп, и го изоставя в престъпния и порочен Шайен, Уайоминг. Уилям е принуден да се съюзи с Коуп и скоро прави изключително откритие, но то крие и изключителна опасност. Уилям трябва да се изправи срещу най-прочутите герои на Запада...
Фантастична комбинация от екшън, наука и история! Лайбръри Джърнъл
Забавно препускане, изпълнено с колоритни образи от Дивия запад... в яркия стил на Крайтън. Уошингтън Поуст
1 ... 57 58 59 60 61 62 63 64 65 ... 82
Перейти на страницу:

— Всички в града са любопитни да ги видят.

— Разбира се, ако е толкова трудно да…

— О, не — прекъсна я Джонсън. — Няма нищо трудно.

В стаята си отвори един от сандъците, за да може Емили да разгледа съдържанието му. По пода се посипа фин прах.

— Това са само стари камънаци! — каза тя, когато се вгледа в парчетата почернял фосил.

— Не, не, това са вкаменелости. Погледни тук — каза Джонсън и проследи формата на динозавърско бедро. Беше чудесен екземпляр.

— Но аз мислех, че си намерил стари кости, не камъни.

— Вкаменелите кости са камъни.

— Няма нужда да се заяждаш.

— Извинявай, Емили. Разбери обаче, че тези неща нямат никаква стойност тук, в Дедуд. Това са кости, които са лежали в земята милиони години и които са били на същества, които отдавна са измрели. Тази кост е от животно с рог на носа, като носорог, но много по-голямо.

— Наистина?

— Да.

— Това е чудесно, Бил — каза тя, вече го наричаше на малко име. Деликатният й ентусиазъм го трогна.

Тя беше първият добронамерен човек, когото срещаше от доста време.

— Така е — отвърна той, — но никой не ми вярва. Колкото повече обяснявам, толкова повече се съмняват. И в края на краищата ще нахълтат и ще изпочупят всичките, ако не ги изнеса от Дедуд навреме.

По едната му буза се търкулна сълза и той се обърна, та Емили да не види, че плаче.

— Защо, Бил, какво има? — попита тя и седна до него на леглото.

— Нищо — отговори той, избърса лицето си и се обърна към нея. — Просто… Не съм искал да се занимавам с това. Дойдох на запад и сега трябва да се грижа за тези кости. Те са моя отговорност и искам да ги опазя, така че професорът да ги изследва, обаче никой тук не ми вярва.

— Аз ти вярвам — каза тя.

— Значи си единствената в Дедуд.

— Да ти кажа ли една моя тайна? — попита Емили. — Всъщност не съм сирак.

Той слушаше в очакване.

— Идвам от Уайтуд, където живея от лятото.

Джонсън продължаваше да слуша мълчаливо.

Емили прехапа устна.

— Дик ме забърка в това.

— В какво те забърка? — попита той, докато се чудеше колко добре Емили познава Дик.

— Смяташе, че ще споделиш с една жена и ще му кажеш какво всъщност има в сандъците.

— И ти се съгласи да ме попиташ — каза той. Чувстваше обида.

Тя сведе очи, сякаш засрамена.

— И аз самата бях любопитна.

— В сандъците наистина има кости.

— Вече ми е ясно.

— Не ги искам… не искам да правя с тях каквото и да било… обаче са моя отговорност.

— Вярвам ти. — Емили се намръщи. — Сега трябва да убедя Дик. Той е твърдоглав, знаеш.

— Знам.

— Но ще говоря с него — каза тя. — Ще се видим за вечеря.

Тази вечер в трапезарията имаше двама нови посетители. На пръв поглед приличаха на близнаци, бяха почти еднакви на външен вид — високи, стройни, мускулести мъже на по двайсет и няколко, с еднакви гъсти мустаци. Еднакви чисти бели ризи. Бяха тихи и самоуверени и излъчваха сила и спокойствие.

— Знаеш ли кои са тези? — прошепна Пъркинс на Джонсън, докато пиеха кафе.

— Не.

— Това са Уайът Ърп и брат му Морган. Уайът е по-високият.

Когато чуха имената си, двамата погледнаха към масата на Джонсън и кимнаха учтиво.

— Това е Фоти Джонсън. Той е фотограф от колежа Йейл — представи го Пъркинс.

— Здрасти — поздравиха братята Ърп и отново се съсредоточиха върху вечерята си.

Имената им не бяха познати на Джонсън, но поведението на Пъркинс показваше, че са важни и известни. Джонсън прошепна:

— Кои са те?

— От Канзас са — отговори Пъркинс. — Абилин и Додж Сити.

Джонсън поклати глава.

— Те са известни стрелци — прошепна Пъркинс. — И двамата.

Джонсън все още нямаше представа що за хора са, но всеки новодошъл в Дедуд беше потенциален кандидат за снимка, така че след вечеря им го предложи. В дневника си записа първия разговор с братя Ърп. В него няма нищо драматично.

— Дали вие, господа, бихте искали фотография? — попита Джонсън.

— Фотография? Може би — отговори Уайът Ърп. Отблизо приличаше на момче — слаб и висок. Гледаше втренчено, лицето му не трепваше, беше почти сънливо спокоен. — Колко ще струва?

— Четири долара — отговори Джонсън.

Братя Ърп се спогледаха мълчаливо.

— Не, благодаря — каза Уайът Ърп.

Новината на Емили

— Няма полза — прошепна му тя вън, на верандата на хотела, преди вечеря. — Братята Къри са обезпокоени от пристигането на Ърп. Това ги изнервя. Ще дойдат за костите ти тази нощ. Похвалиха се.

1 ... 57 58 59 60 61 62 63 64 65 ... 82
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)