Стоманеният плъх в танц със смъртта
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Серия: Stainless Steel Rat #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стоманеният плъх в танц със смъртта». Краткое содержание книги:
Грин стисна устни и се замисли.
— Интересен въпрос. От север на юг бих казала, че е общо…
— Не, почакайте! Не физически размери… искам да кажа колко жители има?
— При последното преброяване на населението в Голям Белегарик имаше шестстотин осемдесет и три хиляди души.
— В такъв случай за момента сме в пълна безопасност. Познавам онези военни типове и зная точно какво ще направят. Първо ще хукнат объркани и ще стрелят. После операцията ще поеме един от най-умните, несъмнено нашият стар приятел Зенър. Той ще заварди пътищата и ще блокира града. След това ще има претърсване къща по къща. Започвайки от най-близките до тази сграда.
— Трябва да бягате! — намеси се Шарла с нежна загриженост. Използвах възможността и я потупах по ръката успокоително. Забелязах, че има нежна и гладка кожа. После отново се върнах на мисълта за бягство.
— Ще избягаме, но организирано, не панически. Щом някой се сети, ще изпратят патрули и в съседните райони. Така че планът е следния. Сменяме тези униформи, присъединяваме се към хората навън и при първа възможност намираме безопасно място извън претърсвания район в покрайнините на града, а след като се стъмни, го напускаме.
— Чудесно! — одобри Шарла и красивите й очи заблестяха. Започнах да харесвам тази планета. — Сега ще ви намеря дрехи. — Тя изскочи от стаята, преди да успея да я попитам как смята да го направи.
Решението й беше просто… при местните условия. Тя бързо се върна с двама мъже.
— Тези мъже изглежда имат същия ръст като вас. Помолих ги да ви дадат дрехите си.
— За нас това е чест — каза по-дребният и другарят му кимна одобрително. — Ще си сменим дрехите.
— Никаква смяна — възразих аз. — Ние ще вземем вашите дрехи, благодарим ви, но нашите униформи трябва да скриете или да унищожите. Ако ви хванат с тях, ще ви разстрелят.
При тези думи те се втрещиха.
— Това не може да е вярно — възкликна библиотекарката.
— Абсолютно вярно е. Казвам ви, че познавам много добре военните…
Чу се бързо почукване на вратата и Шарла я отвори, преди да успея да я спра. Беше Стърнър, задъхан и ококорен.
— Добре ли сте? — попитах го аз и той кимна.
— Не ме видяха, дойдох по друг път. Но чужденците бият хората, нараняват ги безпричинно. Чуваха се гърмежи. Някои са ранени, няма убити, доколкото зная.
— Те трябва да бъдат спрени — заявих. — И аз зная как да го направя. Трябва да се върнем при язовира, при електроцентралата. Сержант Блог и ротата сигурно още са там. Трябва да се върнем, преди да са си тръгнали. Довечера, защото през деня е много опасно. Сега… да вървим. Да намерим по-сигурно място, където да останем до мръкване.
— Не разбирам — каза Стърнър.
— Аз разбирам — усмихна се Мортън, новополучената свобода бе възвърнала неговата интелигентност. — Имаш предвид онази говореща птица, нали? Оставихме я в сандъка с амуниции…
— Под манерките с алкохол. Още една причина да побързаме, преди те да са го изпили и да намерят фалшивото дъно. Когато ти чу птицата да ми говори, тя предаваше гласа на моя приятел, капитан Варод от Галактическия съюз. Една сила на доброто в тази лоша Галактика. Има за задача да поддържа мира. Той не знае къде сме ние… засега. Но знаеше, че отиваме на друга планета. Така че онази птица трябва да съдържа някакъв сигнален прибор, иначе той никога не би я пратил при нас.
— За птицата и спасението! — извика Мортън.
— Птицата, птицата! — извикахме ние щастливи. Другите ни гледаха и мислеха, че сме полудели.
Деветнайсета глава
Белегарик беше голям, обширен град с много малко прави улици или големи сгради извън центъра. Новината се беше разнесла и улиците бяха пълни с пешеходци и велосипедисти. Вървяхме привидно незабелязани. Въпреки това всички изглежда знаеха къде се намираме, защото през няколко минути покрай нас префучаваше някой колоездач и ни съобщаваше последни данни за позициите на врага. Това ни позволи много лесно да избягваме контролните пунктове и барикадите и в същото време ни осигуряваше възможност да разгледаме града. Беше подреден и много чист, пресечен от голяма река. Минахме бързо по един от мостовете, лошо място, където можеха да ни хванат на открито, и продължихме към вилните райони на далечната страна. Рано следобед бяхме в покрайнините. Тук къщите бяха по-малки, градините по-големи.
— Вече сме достатъчно далеч — заявих аз. Бях уморен и набитите от ритането ребра ме боляха. — Можете ли да ни намерите някое местенце, където да се приютим до вечерта?