История на Франция
- Автор: Дар Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодор Михайлов
- Жанр: Иронические детективы
Электронная книга - «История на Франция». Краткое содержание книги:
Фабулата е следната: комисарят седи в управлението и разказва за Франция на своя другар и колега Берюрие — „светец неоткриваем в църковния календар, но затова пък известен във всички квартални кръчми на Париж“.
Берюрие с неговите „110 килограма триумфираща плът“ е прототип на главния герой във всяка глава в романа. В частите от книгата, които разказват важни моменти от френската история, Дембо влиза в ролите на гала Берюрикс, непрокопсаника Берюроа, който измамва Жана Д’Арк, мускетаря Берюран, който опъва френската кралица и прецаква всеизвестния Д’Артанян, както и още доста комични образи.
Френските историци и общественици сигурно са си глътнали езиците, когато книгата е излязла през 1964 г. Защото в нея всичко е абсурдно, комично, смешно до гротеска. Националните герои са осмяни безпардонно, а историята на Франция — пресъздадена през крив макарон. Пардон, асперж.
Да не говорим за жените, до една „уруспии“ и „пичкоранки“, но винаги секси и уважавани (по онзи начин нали се сещате), което си е малка утеха.
Едно от ценните неща в този бурлесков исторически роман е, че насред целия низ от весело-тъжни нелепости в текста съвсем ненатрапчиво и живо са вплетени заслужаващи размисъл бележки. Многозначителни намигвания към нашето съвремие, както и критични нотки към като че ли неизправимите дефекти, нагло съпровождащи до ден-днешен социално-политическите реалности, а и самата човешка природа.
С една дума, „История на Франция“ от Сан Антонио е книга по-многоизмерна, отколкото изглежда на пръв поглед, и е предназначена за онези, които могат и да се смеят, и да мислят.
Големи реверанси за преводача и пресъздателят Теодор Михайлов, който е вкарал книгата в 21 век, правейки я още по-въздействаща.
И тогава той насочил вниманието си към Мария Лешчинска — дъщеря на бившия полски крал Станислас Лешчински. Въпросната фамилия, материално взела-дала както повечето безработни монарси, живеела в Лорен без особени илюзии за бъдещето си, както и без да подозира, че щастлива звезда изгрявала над нея. И така, този своего рода министър-председател Бурбонският дук убедил младия суверен, че Лешчинска е твърде подходяща за кревата му. По принцип сговорчивият Луи дал съгласието си. След което натъкмили малката инфанта в празнични одежди, купили й близалки за из път, тикнали я в първата карета и я отпратили към Мадрид. Там и каретата, и френският дипломатически корпус на място били наритани обратно към Париж сред порой от най-грозни псувни и закани. В европейските кралски дворове започнали да говорят, че Франция се държи доста просташки и че ако тази тенденция продължи, французите скоро ще стигнат дотам, че да се секнат в пердетата. Но и в самата Франция този брак не се радвал на голямо одобрение. Да напъдиш една богата испанска инфанта заради някаква мома, имаща като зестра единствено бикините си и тяхното съдържание, и то в момент, когато страниците на държавната счетоводна книга са с белотата на чаршаф, минал през „Персил“, било най-малкото лекомислено.
Младата кралица била симпатична, хубавка и седем години по-възрастна от краля. Тоест била и годна за репродукция. По този начин Бурбонеца си осигурил и гърба, и предницата. Луи и Мария немедлено се захванали за работа и впоследствие с течение на времето си направили десет деца, което си е постижение.
— Почакай малко — прекъсна ме Берю. — Мисля, че оздравителната напитка възвря. — И след като хлътна отново в бокса, почти веднага се завърна с две големи чаши, от които се вдигаха облачета пара. — Е, липсват ни свинските мръвки с лук, за да е рецептата напълно спазена, но и това ще свърши някаква работа… Доколкото вдявам дотук, този Луи XV май постоянно се е оставял да го водят за носа.
— Това не е съвсем вярно. Бил е просто в известна степен притеснително момче, по-малко авторитарно от Луи XIV и по-интелигентно от него. Драмата му се състои в това, че е смятал, че някои други са по-способни от него, и по този повод им се е предоверявал, без те винаги да са заслужавали това.
Тъй като Бурбонският дук все повече оглупявал, епископ Фльори, който се радвал на голям авторитет пред ученика си, заел мястото на дука като пръв съветник. Фльори, общо взето, бил свестен. Без да притежава особен блясък, бил добросъвестен и неглупав. Направил някой и друг опит да стабилизира финансите и предприел някои войни, колкото да не е без хич. Първо срещу Австрия, за да възстанови тъста на Луи XV на трона му, после заедно с Австрия срещу Прусия, защото Фредерик II се опитвал да се прави на голяма работа. А през цялото това време пък флотът на храбрия Албион потапял от време на време по някой наш кораб, колкото за да поддържа форма.