„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн ((1939–1943 г.))

В англо-американската преса до самото нахлуване на хитлеристка Германия в Съветския съюз се печатаха статии на тема за сериозните приготовления срещу Англия. На 12 февруари 1941 г. английските вестници излязоха с предупреждение до населението за очакваното нахлуване на Британските острови. На 6 март 1941 г. военният министър, Маргесон, заяви в парламента, че опасността от нахлуване е твърде голяма.

В действителност английските и американските управляващи кръгове бяха добре осведомени, че хитлеристка Германия готви нападения срещу СССР. Държавният департамент на САЩ още в края на 1940 г. знаеше за германските планове за нападение срещу СССР. Бившият заместник държавен секретар, Съмнер Уелс, пише в своите следвоенни мемоари: „В началото на януари 1941 г. получих съобщение, което по мое мнение не оставяше и най-малката сянка от съмнение за това, че германският генерален щаб със съгласието на Хитлер готви през пролетта на тази година германската армия за внезапно нападение срещу Съветския съюз. Информацията беше твърде подробна и изхождаше от достоверен източник.“168

Кордел Хъл потвърждава, че през януари 1941 г. той също получил достоверна информация, че Хитлер щателно разработвал планове за нападение на Русия.

Английските управляващи кръгове също така знаеха, че хитлеристка Германия трескаво се готви за нападение срещу Съветския съюз. Още на 27 юни 1940 г. Чърчил с телеграма съобщи на министър-председателя на Южноафриканския съюз, Смътс, че Хитлер ще се хвърли на Изток и „прави това, без да се опита да предприеме нахлуване…“ (в Англия — В. С.)169. На 16 май 1941 г. Чърчил вече писа на Смътс: „Хитлер съсредоточава силите си срещу Русия. Непрекъснато се прехвърлят войски, танкови сили и авиация на север от Балкана и на изток от Франция и Германия. Аз лично смятам, че най-добрите шансове за него са нападението на Украйна и Кавказ, това би му осигурило жито и петрол.“170

По такъв начин от „мюнхенската“ политика реакционните сили на Англия не се отказваха, даже и след като Хитлер потъпка всички и всякакви декларации за ненападение над Англия.

Управляващите кръгове на Англия и САЩ имаха сведение от най-достоверни източници, че подготовката на хитлеристите за нахлуване в Англия е само средство за стратегическа маскировка. Някои английски източници направо признават, че „това беше план на «голяма измама», която има за цел да създаде впечатление за готвящото се нахлуване в Англия“171.

Немските източници говорят същото. Например Гьорлиц разказва по какъв начин хитлеристите са използували завладяването на Крит на 1 юни 1941 г. за поддържане лъжливата версия, че подготовката за нахлуването на Англия се продължава и осъществяването на плана „Морски лъв“ е уж първостепенна задача за 1941 г. В началото на юни 1941 г. във „Фьолкишер Беобахтер“ беше поместена статия под заглавие „Крит като пример“. В статията се казваше, че завладяването на Крит от въздушнодесантните войски е само пример за подобни, но крупни операции на други места. Това беше направено с цел да се създаде впечатление, че предстои нахлуване в Англия. След това генерал-полковник Йодъл получи заповед за конфискуване на този брой за разгласяване на военна тайна.