„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн ((1939–1943 г.))
- Автор: Секистов В. А.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Т. Банков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн ((1939–1943 г.))». Краткое содержание книги:
Авторът запознава читателя с нахлуването на немско-фашистките войски в Полша, Норвегия, Дания, Франция, Белгия, Холандия и Люксембург, разкрива капитулантската роля на буржоазията от тези страни. По-нататък са описани действията на италианските и немските фашисти в Гърция, Югославия и Северна Африка.
В книгата са разкрити задкулисните машинации и антисъветската политика на западните империалисти, които осуетиха откриването на втори фронт в Западна Европа през 1942–1943 г., и истинските причини, които ги подтикнаха да предприемат настъпление срещу хитлеристка Германия през Италия. Авторът, като сравнява действията на англо-американ-ските войски в Средиземноморския басейн и на съветските войски в някои от най-важните операции през Великата отечествена война, изтъква решаващата роля на Съветския съюз във Втората световна война.
Книгата представлява интерес за широк кръг читатели.
Тлавната особеност на немскофашистката тактика в настъпателния бой се състоеше в това едновременно да подави тактическата зона на отбраната. Танковото войсково усиление (по немската терминология) в състава на отделната танкова бригада и пехотни дивизии от първия ешелон извършваха пробив в главната полоса на отбраната на противника, която имаше дълбочина до 6 км. Едновременно авиацията подавяше артилерийските позиции и близките резерви на противника.
Пробивът на втората полоса на отбраната се извършваше от втория ударен ешелон на танковото войсково усиление и моторизирана пехота. Следователно танковото войсково усиление се използуваше за решаване на тактически задачи. След пробива на втората полоса в сражението се въвеждаха танковите дивизии и корпуси за разгромяване на подвижните резерви на противника в оперативната дълбочина.
По такъв начин, като създаде бронетанкови войски и като ги призна за основен род войски, командуването на немската армия се отдалечи от съществуващите по това време в армиите на другите капиталистически страни мнение за танковете като средство, предназначено само за съпровождане на пехотата.
Ориентирането предимно към новите ударни средства доведе до подценяване от страна на немците ролята на артилерията в съвременната война. Хитлеристките генерали започнаха всички огневи задачи, които по-рано се решаваха от артилерията, механически да поставят на танковете и авиацията, несъобразявайки се с това, че танковете сами се нуждаят от съпровождане с артилерийски огън.
Вече в хода на полската кампания се изясни, че немско-фашистката артилерия не само в качествено, но и в количествено отношение не осигурява ефикасно решаване на огневите задачи при високата маневреност и темповете на бойните действия. Немскофашисткото командуване беше принудено чрез авиационни бомбардировки да увеличи ефикасността на артилерийския огън.
Погрешните сметки на хитлеристките генерали в оценката на артилерията имаха за немскофашистката армия тежки последствия, а също така и за по-нататъшния ход на Втората световна война.
Стратегическата маскировка на подготовката на фашистка Германия за нападението на Съветския съюз
Английските историци наричат периода след капитулацията на Франция „битка за Англия“ и твърдят, че тази битка била решаващ фактор за целия период на Втората световна война.
Безспорно през този период английският народ преживя тежки дни. Във въздуха се развиха тежки боеве с немската авиация, а по море действията на немските рейдери и подводници върху морските комуникации на Англия застрашаваха английското търговско корабоплаване с дезорганизация. Но не това определяше основното съдържание на периода след капитулацията на Франция.
Като предприемаше стъпки за временно примирие с Англия, Хитлер на 16 юли, т.е. три дена преди речта му в райхстага, едновременно подписа директива с условното наименование „Морски лъв“. В нея се казваше, че с групата армии „А“ „се предвижда нахлуване в Англия“. Обаче по показанията на бившия началник щаб на групата армии „А“, Блументрит, никой от немските генерали не приемаше тази директива за сериозна.
През 1939 г. всички установки на Хитлер по отношение на Англия се свеждаха към отбрана и сдържаност. Това се обяснява с факта, че все още се хранеше надежда за разбирателство. Хитлеристите през време на Втората световна война предприемаха не един път опити да се споразумеят с управляващите кръгове на Англия.
Други бивши военни ръководители на немскофашистките въоръжени сили, като например Рундщед, също така твърдят, че „Хитлер никога сериозно не е мислил за нахлуване в Англия“154.
Действителният смисъл на директивата „Морски лъв“ се състоеше в това, демонстрирайки подготовката за нахлуване в Британските острови, да се готвят за нападение срещу Съветския съюз. Ето защо хитлеристките генерали никога не разглеждаха нахлуването в Англия като сериозна операция. Това неопровержимо се доказва и от тайните писма, разменени между Хитлер и Мусолини.
Без да знае истинските замисли на Хитлер, Мусолини на 26 юни 1940 г. му писа: „Сега, когато настъпи време да се удари по Англия, напомням ви за това, което съм казал в Мюнхен по повод непосредственото участие на Италия в щурма на островите. Готов съм да взема в него участие със сухопътните и въздушните сили и вие знаете как желая това. Моля ви да ми отговорите, за да премина към стадий на изпълнение!“155
Хитлер отклони предложението на Мусолини за използуването на италиански експедиционни сили за нахлуване в Англия. Наистина по-късно Хитлер сам се обърна към Мусолини за такъв род помощ, но вече за съвместно нападение срещу Съветския съюз.
154
Weltkrieg 1939–1945, I Teil, Der Landkrieg, s. 36.
155
Les Lettres secretes Echangees par Hitler et Mussolini (1940–1943), р. 73.