„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн ((1939–1943 г.))
- Автор: Секистов В. А.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Т. Банков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн ((1939–1943 г.))». Краткое содержание книги:
Авторът запознава читателя с нахлуването на немско-фашистките войски в Полша, Норвегия, Дания, Франция, Белгия, Холандия и Люксембург, разкрива капитулантската роля на буржоазията от тези страни. По-нататък са описани действията на италианските и немските фашисти в Гърция, Югославия и Северна Африка.
В книгата са разкрити задкулисните машинации и антисъветската политика на западните империалисти, които осуетиха откриването на втори фронт в Западна Европа през 1942–1943 г., и истинските причини, които ги подтикнаха да предприемат настъпление срещу хитлеристка Германия през Италия. Авторът, като сравнява действията на англо-американ-ските войски в Средиземноморския басейн и на съветските войски в някои от най-важните операции през Великата отечествена война, изтъква решаващата роля на Съветския съюз във Втората световна война.
Книгата представлява интерес за широк кръг читатели.
Английският флот побърза да се укрие в лошо оборудваните пристанища по западното крайбрежие на Британските острови.
Първите немски рейдери излязоха в Атлантическия океан още преди започване на войната (на 21 август 1939 г. „Адмирал граф Шпее“ и на 24 август „Дойчланд“). Основната цел на похода им се състоеше в това още в началото на войната да се започне борба с търговските параходи и „като едновременно принуди противника да разпилее силите на своя боен флот“178. Тази цел немскофашисткото командуване постигна. Англичаните създадоха девет ескадри в състав 28 кораба специално за търсене и унищожаване на рейдерите.
Тактиката на рейдерите се изразяваше в това. Единични немски кораби, укриващи се в норвежките фиорди, излизаха в Норвежко море и след това в Атлантическия океан, като заобикаляха Британските острови от север, след това на линията на английските комуникации нанасяха кратки удари по противниковите параходи и бързо се оттегляха в други райони за нанасяне на нови удари.
Например на 30 септември 1939 г. близо до пристанището Пернамбуко, край източното крайбрежие на Бразилия, броненосецът „Адмирал граф Шпее“ потопи английския пътнически кораб „Клемент“ с водоизместимост 5000 т и един английски танкер при остров Мадагаскар. Дизеловите двигатели с много малък разход на гориво позволяваха на германските броненосци да изминават без попълване на запасите около 18 000 км.
Всичко за три месеца кръстосване броненосецът „Адмирал граф Шпее“ потопи девет кораба с общ тонаж 50 000 бруто-регистър тона.
На 13 декември английска ескадра в състав тежкия крайцер „Ексетер“, лекия крайцер „Аякс“ и „Ахилес“ залови германския броненосец „Адмирал граф Шпее“ пред устието на Ла Плата. Английският тежък крайцер имаше 210-мм оръдия, а леките крайцери — 150-мм. Германският броненосец имаше оръдия с калибър, равняващ се на 280-мм. Това обстоятелство подбуди командира на германския броненосец да приеме боя, вместо своевременно да се оттегли.
Командуващият английската ескадра реши да атакува противниковия броненосец с голяма скорост едновременно от различни направления, за да разсрсдоточи неговия огън. Обаче германският броненосец оказа силна съпротива. От огъня на тежката му артилерия беше повреден и загуби способност да маневрира английският крайцер „Ексетер“. В резултат на залпа на шестте 280-мм оръдия на германския броненосец една от кулите на крайцера и всички прибори за предаване заповедите от командния мостик бяха разрушени. Тежките повреди принудиха английския крайцер да напусне боя.
Като получи на свой ред силни повреди, „Адмирал граф Шпее“ бе принуден да се отправи към уругвайското пристанище Монтевидео (в устието на река Ла Плата), където се надяваше да го ремонтират. Двата английски крайцера („Аякс“ и „Ахилес“) затвориха изхода на пристанището. Скоро към тях се присъедини тежкият крайцер „Кумберлънд“, който плаваше в открито море.
Уругвайските власти под натиска на англичаните не разрешиха ремонта на германския броненосец в своето пристанище. Това принуди германското командуване на 17 декември 1939 г да вземе решение да потопи броненосеца.
Другият рейдер броненосецът „Дойчланд“ действуваше по-предпазливо. Той потопи два търговски парахода и в началото на ноември 1939 г. се завърна в Германия.
На 23 ноември 1939 г. немските линейни кораби „Шарнхорст“ и „Гнайзенау“ в района между Исландия и Фарерските острови потопиха английския спомагателен крайцер „Равалпинд“ (17 000 т водоизместимост). В последния момент от английския крайцер успяха да предадат в базата координатите за местонахождението на немските кораби. През нощта на 24 ноември английският флот на широк фронт се насочи за залавяне на немската ескадра. За немското морско командуване се създаде критична обстановка. Как да избягнат срещата с английския флот? Неочаквано през деня на 24 ноември става известно, че край брега на Южна Гренландия се очаква щорм. Барометърът показвал рязко спадане на налягането. Командуващият немската ескадра поискал от метеоролога да състави маршрут за движението на щорма. На метеоролога се удало да състави точна прогноза. Това позволи на немската ескадра да се отдалечи незабелязано от англичаните в полосата на щорма по норвежките брегове и на 27 ноември да се прибере в своята база. Метеорологът бил веднага награден с железен кръст. Като рейдерй немците използуваха също така и спомагателни крайцери, представляващи бързо преустроени бързоходни товарни кораби с водоизместимост от 3300 до 18 000 бруто-регистър тона със скорост 15–20 възла в час. Тези кораби са въоръжаваха с две до шест 150-мм оръдия, едно оръдие 102-мм, от две до шест зенитни установки и 4 торпедни апарата и даже 1–2 хидросамолета за разузнаване.
178
Weltkrieg 1939–1945, II Teil, Der Seekrieg, s.10.