Господарката на езерото (том 2)
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #7
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-469-7
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарката на езерото (том 2)». Краткое содержание книги:
След това протегна ръка и взе хляба от Деркач.
— Благодаря ти — каза хрипкаво той, с усилие приспособявайки езика и устните си към чуждия език. — Благодаря ти, човеко.
След известно време, виждайки, че всичко е свършило, Люсиене цъкна през зъби на конете и дръпна юздите. Талигата заскърца и затрака. Всички мълчаха.
Вече беше доста притъмняло, когато пътят се изпълни с въоръжени конници. Командваше ги жена с абсолютно посивели, късо подстригани коси и зло, сурово лице, обезобразено от белези, един от които пресичаше бузата й от слепоочието до крайчеца на устата, а друг обкръжаваше очната й кухина. Липсваше й голяма част от дясното ухо, а лявата й ръка под лакътя завършваше с кожен цилиндър с бронирана кука, за която бяха закачени поводите.
Жената ги огледа със зъл, изпълнен със застинала омраза поглед, и ги попита за елфите. За Катериците. За терористите. За бегълците, остатъци от отряд, разбит два дни по-рано.
Яре, Люсиене и инвалидите, избягвайки погледа на белокосата и едноока жена, неясно отвърнаха, че не, никого не са срещали и никого не са виждали.
„Лъжете — мислеше си Бялата Райла, същата, която някога наричаха Черната Райла. — Знам, че лъжете. От съжаление лъжете.
Но това нищо не означава и нищо не променя.
Защото аз — Бялата Райла — не познавам съжалението.“
— Ура! Да живеят джуджетата! Слава на Баркли Елс!
— Да живеят!
Новиградските павета кънтяха под подкованите ботуши на служещите в Свободния отряд. Джуджетата крачеха в типичния за тях строй, по петима в редица, а над колоната им се вееше знамето с чуковете.
— Да живее Махакам! Слава на джуджетата!
— Слава!
Неочаквано някой в строя избухна в смях. Няколко души се присъединиха към него. А след минута вече всички се превиваха от смях.
— Каква обида… — ахна йерархът Хемелфарт. — Какъв скандал… Това е непростимо…
— Крастави нечовеци! — изрева жрецът Вилемер.
— Престорете се, че не забелязвате — спокойно ги посъветва Фолтест.
— Нямаше защо да икономисваме от продоволствията — обади се кисело Меве — и да отказваме да ги снабдяваме.
Офицерите на джуджетата бяха сериозни и сдържани, пред трибуната се изпънаха и отдадоха чест, но фелдфебелите и войниците от Свободния отряд показаха своето отношение към прекратяването на договора с Отряда, прието от кралете и йерарха. Минавайки покрай трибуните, някои от тях демонстрираха на кралете сгънати в лакътя ръце, други им показваха втория от любимите си жестове — юмрук със стърчащ среден пръст. Този жест в академичните среди се наричаше digitus infamis. Плебсът го наричаше по още по-обиден начин.
Появилите се по лицата на кралете и йерарха петна доказваха, че и двете наименования са им добре известни.
— Не трябваше да се стискаме. Това ги обиди — повтори Меве. — Джуджетата са горд народ.
Звярът на Елскердег отново нададе вой, който премина в зловещо пеене. Само че седящите край огъня мъже не обърнаха глави.
Пръв след продължителното мълчание заговори Бореас Мун.
— Светът се промени. Справедливостта възтържествува.
— Е, що се отнася до справедливостта, това е преувеличение — леко се усмихна пилигримът. — Аз предпочитам да се съглася с твърдението, че светът се е приспособил към основния закон на физиката.
— Интересно — провлачи глас елфът, — дали си мислим за един и същ закон?
— Всяко действие има противодействие — каза пилигримът.
Елфът изсумтя, но това беше изпълнен с доброжелателност звук.
— Една точка в твоя полза, човеко.
— Стефан Скелен, син на Бертрам Скелен, бивш императорски коронер, изправи се. Висшият трибунал на Империята по волята на Великото Слънце те признава за виновен в престъпления и незаконни действия, а именно: държавна измяна и участие в заговор, имащ за цел предателско покушение върху установения ред, както и лично върху Негово Императорско Величество. Твоята вина, Стефан Скелен, е потвърдена и доказана. Трибуналът не намери смекчаващи вината обстоятелства. Негово Императорско Величество не пожела да използва правото си за помилване.
Стефан Скелен, син на Бертрам Скелен, от заседателната зала ще бъдеш отведен в Цитаделата, откъдето ще бъдеш изпроводен, когато му дойде времето. Тъй като си предател, ти си недостоен да стъпваш по земята на Империята, затова ще бъдеш положен върху дървени греди и ще бъдеш завлечен с коне до площад Хилядолетие. И тъй като си предател, ти си недостоен да дишаш въздуха на Империята; затова ще увиснеш на бесилката между небето и земята на площад Хилядолетие. И ще висиш там, докато не умреш. Тялото ти ще бъде изгорено, а пепелта разпръсната в четирите посоки на света.