Господарката на езерото (том 2)
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #7
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-469-7
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарката на езерото (том 2)». Краткое содержание книги:
— Кога мога да получа аудиенция?
— Ще си помисля и ще те уведомя. Сега ме остави на мира. Тук се провежда голямо тържество. Днес е велик празник. Напомням ти, в случай, че не си забелязал.
— Велик празник?
— Намираме се на прага на нова епоха, Дийкстра.
Шпионинът сви рамене.
Тълпата крещеше приветствия. В небето се взривяваха ракети, пръскаха се огнени фойерверки. Камбаните на Новиград биеха, вещаеха триумф и слава. Но звучаха някак си изненадващо тъжно.
— Подръж юздите, Яре — каза Люсиене. — Огладнях, мисля да похапна малко. Дай да ти навия повода около ръката, знам, че ще ти е неудобно, като си само с една.
Яре почувства как бузите му пламват от срам и унижение. Още не беше свикнал. Струваше му се, че целият свят не прави нищо друго, освен да зяпа чуканчето му и навития и зашит ръкав. Че целият свят мисли само за едно: как да забележи телесната повреда, а след това лицемерно да съчувства и неискрено да съжалява, докато в дъното на душата си се отвращава и си мисли, че той нарушава красивия ред със своето сакато, нагло съществуване.
Но не можеше да не признае, че в това Люсиене явно се различаваше от останалия свят. Тя не се преструваше, че не забелязва нищо, в очите й не се виждаха признаци на унизително съчувствие или още по-унизително съжаление. Яре беше готов да признае, че светлокосата коларка се държи с него напълно естествено и нормално. Но той побърза да прогони тази мисъл. Не я приемаше.
Защото изобщо не можеше да свикне да се приема нормално.
Возещата инвалидите каруца скърцаше и тракаше. След краткия дъждовен период настъпи жега, издълбаните от военните обози по пътищата коловози изсъхнаха и застинаха като гребени и в други фантастични форми, и каруцата, която беше теглена от четири коня, непрекъснато трябваше да прескача тези ровове и гребени. При най-големите ями каруцата подскачаше, скърцаше и се люлееше като кораб по време на буря. Тогава осакатените — предимно без крака — войници ругаеха толкова артистично, колкото и грозно. А Люсиене — за да не падне — се притискаше към Яре и го прегръщаше, споделяйки щедро телесната си топлина, удивителната мекота и възбуждащата смесица от мирис на коне, ремъци, сено, овес и млада, жизнена момичешка пот.
Каруцата прескочи поредната дупка. Яре дръпна увитите около лакътя му поводи. Похапвайки хляб и салам, Люсиене се притисна към хълбока му.
— Я виж ти — забеляза тя месинговия му медальон и безсрамно се възползва от това, че единствената му ръка е заета с поводите. — И теб ли те подведоха? Амулет-незабравка? Голям шмекер е тоя, който ги е измислил. Много ги търсеха по време на войната, повече и от водка, представи си. Я да видим какво ли моминско име има вътре…
— Люсиене — Яре силно се изчерви. — Трябва да те помоля… да не го отваряш… Прости ми, но това е нещо лично. Не искам да те обиждам, но…
Каруцата подскочи, Люсиене се притисна към Яре и той млъкна.
— Ци… рил… ла — прочете с усилие коларката, но Яре се изненада, защото изобщо не очакваше от селската девойка такива невероятни способности.
— Тя няма да те забрави. — Люсиене затвори медальона, пусна го на верижката му и погледна юношата. — Цирила имам предвид. Ако наистина те е обичала. Всички тези магии и амулети са врели-некипели. Глупости и бабини деветини. Ако наистина те е обичала, няма да те забрави, ще ти бъде вярна. И ще чака.
— Това ли? — Яре повдигна чуканчето.
Момичето леко притвори очите си, сини като синчец.
— Ако те е обичала истински… — твърдо повтори тя, — то ще чака, а останалото са дреболии. Сигурна съм в това.
— Какъв богат опит имаш в тази област! Много ли си експериментирала?
— Не е твоя работа какво и с кого съм имала — този път беше ред на Люсиене леко да се изчерви. — И не си и помисляй, че съм от онези момичета, на които трябва само да им намигнеш и те са готови на всякакви там експерименти в сеното. Но знам каквото знам. Ако обичаш някое момче, то го обичаш цялото, а не на части. И няма никакво значение дали някоя част му липсва.
Каруцата подскочи.
— Много опростяваш нещата — процеди през стиснатите си зъби Яре, вдишвайки жадно аромата на момичето. — Много ги опростяваш и идеализираш, Люсиене. Но пропускаш едно дребно нещо. Разбери, че за да може един мъж да издържа жена и семейство, той трябва да бъде изцяло окомплектован, така да се каже! Сакатият не е способен на това.
— Я стига! — рязко го прекъсна тя. — Няма защо да ми ревеш сега. Черните не са ти отсекли главата, а нали ти си учен, работиш с главата си. Какво си се оклюмал? Аз може да съм от село, но имам очи, а и уши също. Които са напълно достатъчни, за да забележа такава дреболия, като учения и културен начин на говорене. А освен това…