Отменена присъда
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Хари Бош #16
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отменена присъда». Краткое содержание книги:
Но това дело има сериозен политически аспект и Холър трябва да се изправи срещу прочут адвокат. Бош успява да издири изчезнала свидетелка, чиито показания са били решаващи за първата присъда, но вече не са актуални. Освободеният под гаранция Джесъп е любимец на пресата, но поведението му нощем кара Холър и Бош да се опасяват от най-страшното — че убиецът може да нанесе нов удар.
Романът „Отменена присъда“ е най-безпощадният трилър на Майкъл Конъли и е написан с дълбочината, ритъма и проницателността, спечелили на този автор най-големите награди в света на съспенса.
— Стив Райт — представи се лейтенантът и подаде ръка на Макфърсън.
— Маги Макфърсън. Благодаря, че се съгласихте да ме вземете.
— Няма проблем. Винаги сме доволни, когато Окръжна прокуратура проявява интерес. Да се надяваме, че тази нощ ще си струва.
— Къде е Джесъп в момента?
— Когато тръгвах, беше в „Брига“ на „Абът Кини“. Той обича оживени места, което всъщност е добре за нас. Две от момчетата ми са вътре, навън има още няколко. Вече посвикнахме с ритъма му. Отива в някое заведение, чака да го познаят и да почнат да го черпят пиене, после се мести другаде — доста бързо, ако не го забележат.
— Май повече ме интересуват среднощните му разходки, отколкото алкохолните му навици.
— Хубаво е, че пие — обади се от задната седалка Бош. — Има някаква причинно-следствена връзка. Ходи на „Мълхоланд“ в нощите, през които обикаля заведенията.
Райт кимна и изкара джипа от паркинга. Беше много подходящ за наблюдение, защото не приличаше на полицай. Почти шейсетгодишен, с очила, оредяла коса и две-три химикалки в джоба на ризата, той повече имаше вид на счетоводител, но работеше в ЗСР от над двайсет години и бе участвал в няколко от завършилите с жертви удари на звеното. През около пет години „Таймс“ пускаше материали за ЗСР, в които обикновено се анализираше броят на убитите от тях. В последния репортаж, който Бош си спомняше, вестникът наричаше Райт „симпатичния главен убиец на ЗСР“. Докато репортерите и редакторите, подготвили материала, навярно бяха вложили в това критичен смисъл, лейтенантът го приемаше като медал за доблест и беше поръчал да го отпечатат под името на визитната му картичка. В кавички, естествено.
Райт потегли по Абът Кини Булевард и подмина „Брига“, който се намираше в двуетажна постройка от източната страна на улицата. Продължи още две преки нататък и направи обратен завой, върна се и спря до тротоара пред противопожарен кран на половин пряка от заведението.
Светещата табела пред „Брига“ изобразяваше боксьор на ринг, вдигнал в готовност червените си ръкавици. Тази реклама на пръв поглед не отговаряше на името на бара, но Бош знаеше нейната история. Беше живял в квартала навремето. Табелата с боксьора бе сложена от човека, купил заведението от първите му притежатели — бивш боксьор, който беше декорирал интериора в този дух. Плюс рекламата. Оттогава бе останал и стенопис, представящ боксьора и жена му, макар тях отдавна да ги нямаше.
— Тук Пети — каза Райт. — Докладвай.
Говореше по микрофон, закрепен на сенника над главата му. Бош знаеше, че радиостанцията се включва с бутон на пода, който се натиска с крак. Вторият, за високоговорителя, се намираше под таблото. Това оставяше ръцете на наблюдателите свободни, за да могат да шофират, и което беше по-важно — позволяваше им да запазят прикритието си. Ако говореха по обикновени радиостанции, веднага щяха да се издадат. В ЗСР бяха прекалено печени, за да го допуснат.
— Трети — разнесе се ответният глас. — Ретро е още тук, Първи и Втори също.
— Прието — отвърна Райт.
— Ретро ли? — попита Макфърсън.
— Така го наричаме — поясни лейтенантът. — Нашите честоти са доста ниски и са вписани в регистъра на Федералната комисия по комуникациите като канали на общинския отдел за водоснабдяване и електроенергия, но не се знае кой може да подслушва. Не използваме в ефир имена на хора и места.
— Ясно.
Още нямаше девет. Бош не очакваше Джесъп да си тръгне скоро, особено ако хората го черпеха пиене. Райт изглежда харесваше Макфърсън и му допадаше да й обяснява процедурите и изкуството на топнаблюдението. Дори и да й доскучаваше, тя с нищо не го показваше.
— Виждате ли, щом установим ритъма в движението на обекта, можем да реагираме много по-добре. Да вземем това място, например. „Брига“ е един от баровете, които Ретро редовно посещава. Пращаме различни хора във всеки бар, за да приличат на редовни клиенти. Двамата, които в момента са в заведението, са „постоянни“. Други двама ще отидат в „Таунхауз“, когато и той е там, а трета двойка покрива „Джеймс Бийч“. Ако ги забележи. Ретро ще ги помисли за редовни клиенти, които е засичал там. Виж, ако види един и същи човек на две различни места, ще стане подозрителен.