Отменена присъда
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Хари Бош #16
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отменена присъда». Краткое содержание книги:
Но това дело има сериозен политически аспект и Холър трябва да се изправи срещу прочут адвокат. Бош успява да издири изчезнала свидетелка, чиито показания са били решаващи за първата присъда, но вече не са актуални. Освободеният под гаранция Джесъп е любимец на пресата, но поведението му нощем кара Холър и Бош да се опасяват от най-страшното — че убиецът може да нанесе нов удар.
Романът „Отменена присъда“ е най-безпощадният трилър на Майкъл Конъли и е написан с дълбочината, ритъма и проницателността, спечелили на този автор най-големите награди в света на съспенса.
— Този път има нещо ново. Помниш, че Клостър е болен от Алцхаймер и не става за свидетел. Не може да ни разкаже за следствието и не е в състояние да се защити. И сега Ройс твърди, че Клостър е казал на Сара кого да разпознае. Че й е посочил Джесъп.
— И как се аргументира? Нали в стаята са били само Сара и Клостър?
— Не знам. Няма аргументация, но предполагам, че импровизира около обаждането по радиостанцията, когато Клостър наредил да накарат Джесъп да си свали шапката.
— Това няма значение. Организирали са разпознаването, за да видят дали Сара ще идентифицира Дерек Уилбърн, другия шофьор. Всякакви твърдения, че детективът после й е казал да посочи Джесъп, са абсурдни. Разпознаването е било абсолютно неочаквано, но естествено и убедително. Няма защо да се безпокоим. Ще го оборим и без Клостър.
Знаех, че е права, но всъщност първото оспорване не ме смущаваше толкова.
— Това е само встъпителният му залп — продължих. — И е нищо в сравнение с втората част. Ройс иска да изключи всичките й показания на основание на ненадеждна памет. Изложил е цялата история на нейната наркозависимост, едва ли не чак до последното кристалче метамфетамин, което е изпушила. Приложил е данните за арестите и присъдите й, свидетели разказват подробно как е взимала наркотици, за безразборните й полови контакти и за вярата й в някакви си „извънтелесни преживявания“ — предполагам, че е забравила да ви спомене за това в Порт Таунсенд. И отгоре на всичко е привлякъл специалисти по загуба на паметта и създаване на фалшива памет в резултат от метамфетаминова зависимост. Та, в заключение, знаеш ли какво постига той? Не ни оставя никакъв изход.
Маги не отговори — преглеждаше обобщението в края на искането.
— Той има следователи и тук, и в Сан Франциско — добавих аз. — Всичко е много подробно и изчерпателно, Магс. И знаеш ли какво? Той дори още не е ходил в Порт Таунсенд да разговаря с нея. Пише, че било излишно, понеже нямало значение какво ще каже тя сега. Не можело да се разчита на показанията й.
— Той ще има свои експерти, ние пък ще повикаме наши — спокойно отговори Маги. — Очаквахме този ход и аз вече съм подготвила нашите. В най-лошия случай можем да превърнем всичко това в празни приказки. Знаеш го.
— Експертите са съвсем малка част от проблема.
— Ще се оправим — настоя тя. — Погледни тези свидетели. Бившите й мъже и гаджета. Виждам, че Ройс не си е направил труда да включи данните за техните арести. Много удобно. Всички те също са наркомани. Ще ги изкараме сводници и педофили, които я мразят, защото ги е оставила в калта, след като се е избавила от своята зависимост. Омъжила се е за първия на осемнайсет, а той бил на двайсет и девет. Тя ни разказа. С удоволствие ще го разпитам пред съдията. Всъщност смятам, че се тревожиш прекалено, Холър. Можем да го оборим. Можем да го накараме да призове някои от тези така наречени свидетели и да ги изритаме до един от свидетелската скамейка. Обаче си прав за едно. Това е последният отпор на Клайв Ройс. Най-добрият. Само че не е достатъчно добър.
Поклатих глава. Маги виждаше само онова, което е на хартия и което можем да блокираме или парираме със собствените си саби. Убягваше й ненаписаното.
— Виж, става дума за Сара. Той знае, че съдията няма да иска да отреже главната ни свидетелка. Знае, че ще се справим с това. Обаче предупреждава Брайтман на какво ще подложи Сара, ако тя седне на свидетелската скамейка. Ройс ще извади целия й живот, и най-малката гадна подробност — всяка лула, която е изпушила, всяка пишка, която е лапала, — а тя ще трябва да седи там и да го изтърпи. А после той ще извади някой доктор, която ще покаже на екрана снимки на втечнен мозък и ще заяви, че това са последиците от метамфетамина. Искаме ли да я подложим на всичко това? Достатъчно силна ли е, за да издържи? Може би трябва да отидем при Ройс и да му предложим споразумение, да се задоволим с излежаното от Джесъп време и даже да му дадем някакво обезщетение. Нещо, с което ще се примирят всички.
Маги удари с документите по бюрото.
— Ти майтапиш ли се? От това тук ли си се уплашил?
— Не съм се уплашил. Просто съм реалист. Аз не съм ходил в Порт Таунсенд. Нямам представа дали онази жена ще издържи. А и винаги можем да опитаме втори път със случаите, по които работи Бош.
Тя се отпусна назад в стола си.
— Няма гаранция, че от другите случаи ще излезе нещо. Трябва да заложим всичко на това дело, Холър. Мога пак да отида при Сара и да й подържа ръката. Ще й обясня малко повече какво да очаква. Ще я подготвя. Тя вече разбра, че няма да е приятно.
— Меко казано.