Отменена присъда

Произходът на червеното й куфарче обаче беше най-малката ми грижа. След тринайсет дни щяхме да започнем избора на съдебни заседатели за процеса срещу Джесъп, а Клайв Ройс най-после бе нанесъл най-могъщия си досъдебен удар. Беше дебел два и половина сантиметра и в момента лежеше на бюрото пред мен.

— Къде беше? — попитах аз с раздразнение. — Търсих те по мобилния, но не ми отговори.

Тя се приближи до бюрото ми и си придърпа стол.

— По-скоро ти къде беше?

Погледнах настолния си календар и не видях нищо в квадратчето за деня.

— За какво говориш?

— Телефонът ми беше изключен, защото присъствах на тържеството за награждаване на отличниците в училището на Хейли. Там не обичат да звънят джиесеми, докато връчват наградите на децата.

— Уф, мамка му!

Беше ми казала и ме бе подсетила с имейл. Аз го разпечатах и го закачих на хладилника. Обаче не го записах в настолния си календар, нито в телефона. Бях се издънил.

— Трябваше да присъстваш, Холър. Щеше да се гордееш с нея.

— Знам, знам. Прецаках се.

— Нищо, ще имаш други възможности. Да се прецакаш или да се гордееш.

Болезнен удар. Щеше да е по-добре, ако ме беше сдъвкала, както обикновено. Пасивно-агресивният подход винаги те засяга по-силно и тя сигурно го знаеше.

— Другия път ще дойда. Обещавам.

Маги не каза нищо саркастично от рода на „Естествено, Холър“ или „Това вече съм го чувала“. И кой знае защо ми стана още по-кофти. Тя просто мина към работата.

— Какво е това? — кимна към документа пред мен.

— Това е последният отпор на Клайв Ройс. Най-добрият. Искане за изключване на показанията на Сара Ан Глисън.

— И естествено го подава петък следобед, три седмици преди процеса.

— По-скоро седемнайсет дни.

— Моя грешка. Какво пише?

Завъртях документа и го плъзнах по бюрото към нея. Беше прихванат с голям черен кламер.

— Работил е по това още отначало, защото знае, че делото се свежда до нея. Тя е главният ни свидетел и без нея всичките ни аргументи губят значение. Даже космите в „паяка“ са косвено доказателство. Ако я отстрани, обвинението ни отива по дяволите.

— Ясно ми е. Но как се опитва да се избави от нея?

Маги запрелиства страниците.

— Искането е получено в девет и е дълго осемдесет и шест страници, тъй че нямах време да го смеля изцяло. Но има два аспекта. Оспорва първоначалното идентифициране на Джесъп, когато Сара е била малка. Според него цялото разпознаване било организирано тенденциозно. И…

— Това вече беше оспорено, съдията прие нашите аргументи и потвърди решението си след възражението на защитата. Той само губи времето на съда.