Проклятието на Анжелик
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Проклятието на Анжелик». Краткое содержание книги:
Всеки път, когато го направеше, сърцето на Хейдън прескачаше един удар. Наричаше се глупак, дори застаряващ глупак, но това никак не влияеше на пулса му.
Усещаше мириса й. Всеки път, когато тя се засмееше с ниския си небрежно сексапилен смях, главата му се замайваше. Обичаше всичко в нея — ума й, сърцето й, а когато си позволяваше да пофантазира, и приказно кръшното й тяло. Гласът й бе като мед.
— Чу ли?
Как можеше да чуе нещо друго освен гласа й, след като изцяло се бе потопил в звука му?
— Какво?
— Не чуваш ли? — Тя посочи нагоре, откъдето идваше звукът на самолетни двигатели. — Сигурно носят храната. Ставай, Хейдън. Да идем горе на слънце и да позяпаме.
— Ама аз още не съм приключил с…
— Хайде де. — Засмяна, тя го сграбчи за ръката и го дръпна да стане. — Заврял се тук като някаква къртица. Няколко минути на палубата няма да ти навредят.
Разбира се, той тръгна с нея. Чувстваше се като молец, следващ пеперуда. Краката й бяха страхотни. Знаеше, че не бива да ги зяпа така, но невероятният оттенък на алабастър го зашеметяваше. Да не говорим за омайващото петънце, скрито в сгъвката на дясното й коляно.
Искаше му се да го докосне с устни. Само от мисълта да го направи и че действието му може да бъде посрещнато благосклонно, му се зави свят.
Наруга идиотизма си и си напомни, че ги делят тринайсет години. Носеше отговорност за нея и за експедицията.
Тя бе на борда на „Номад“ благодарение на препоръката, дошла директно от „Трайдънт“, чрез Посейдоновия филиал. Той се бе съгласил с радост. В края на краищата допреди няколко години тя бе неговата най-добра и най-обещаваща студентка.
Как си играеше слънцето с косата й — сякаш разпръскваше златна роса през червен пламък.
— Още един! — извика Тейт и заръкопляска заедно с другите от екипажа, когато поредният пакет се пльосна зад кърмата.
— Довечера ни чака кралска трапеза. — Лорейн, чието сочно дребно тяло бе напъхано във впита блузка без гръб и тесни шорти, се облегна на парапета. На долната палуба няколко моряци вече се качваха в надуваема лодка. — Да не забравите нещо, момчета! Дала съм поръчка за малко „Фюм Блан“, Тейт — намигна тя, после се обърна и запримигва с позлатените си ресници към Хейдън. — Докторе, къде се бяхте скрили вие двамката?
— Хейдън проверява някои изчисления. — Тейт се наведе над парапета и загледа лодката, която се бе отправила да прибере провизиите. — Надявам се, че не са забравили за шоколада.
— Ядеш сладки работи само защото си депресирана.
— А пък ти завиждаш, защото ти се лепят директно на задника.
Лорейн нацупи устни.
— Задникът ми си е страхотен. — Тя прокара пръст по въпросната част от анатомията си и надолу по бедрото и хвърли лукав поглед към Хейдън. — Нали така, докторе?
— Остави Хейдън на мира — започна Тейт и изписка, защото някой я сграбчи изотзад.
— Край на първи рунд. — Бауърс, жилав и мускулест, я вдигна на ръце. Докато останалите ръкопляскаха, той се втурна към едно от монтираните въжета. — Време за плуване, кексче медено!
— Ще те убия, Бауърс! — Тя знаеше много добре, че любимото занимание на специалиста им по роботика и компютри са закачките. Все още заливайки се от смях, тя направи немощен опит да се освободи. — Този път не се шегувам.
— Луда е по мен. — Той уви въжето около мускулестата си ръка. — По-добре се дръж здраво, моме кукурузена.
— Как става така, че все с мен се захващаш?
— Щото сме страхотна двойка. Дръж въжето. Аз Тарзан, ти Джейн!
Тейт се хвана за въжето и задържа дъх. Докато тарзанският крясък на Бауърс звънтеше в ушите й, тя се отблъсна заедно с него в празното пространство. Изкрещя от удоволствие. Безкрайната шир на морето се наклони под нея и когато въжето стигна върха на параболата си, Тейт се пусна. Въздухът изсвистя покрай нея, морето се втурна насреща й. Чу как Бауърс кряка като луд секунда преди да се вреже във водата.
Бе освежително хладна. Остави я да я обгърне изцяло, преди да зарита с крака към повърхността.
— Само 8,4 от японския съдия, Бомон, но те са си придирчиви по природа — намигна й Бауърс, после заслони очи. — О, боже всемогъщи, задава се Дарт! Всички вън от басейна!
От парапета Хейдън гледаше как Тейт и помощниците му лудуват като деца в междучасие. Почувства се стар и тромав.
— Хайде, докторе. — Лорейн му отправи една от флиртаджийските си усмивки. — Защо да не се топнем и ние?
— Лош плувец съм.
— Ами сложи си пояс, а още по-добре, може да използваш Дарт вместо дюшек.