Проклятието на Анжелик

На борда на „Номад“ имаше двайсет и седем членен екипаж. Тейт бе доволна, че и тя е в него. Бе й отнело пет години напрегната целогодишна работа и учение, докато вземе магистърската си степен по морска археология. Приятелите и семейството й се тревожеха и често й бяха казвали да намали темпото. Но дипломата бе единствената цел, която чувстваше, че е в състояние да постигне.

Беше я получила. И в последвалите три години се бе възползвала от нея. Сега, чрез връзката й с Посейдоновия институт и назначението й на борда на „Номад“ по линия на проекта „Морско проучване“, бе направила следващата стъпка към защитата на доктората си и към спечелването на репутация.

И най-важното бе, че се занимаваше с онова, което обичаше.

Тази експедиция имаше както научна цел, така и намерението да извлече материална печалба. За Тейт това бе верният и единствено логичен ред на приоритетите.

Каютите на екипажа не блестяха с нищо, но лабораториите и екипировката бяха истинско произведение на изкуството. Старият товарен кораб бе щателно преоборудван за дълбоководни проучвания и разкопки. Може и да бе бавен и грозноват в сравнение с останалите кораби, но Тейт отдавна се бе убедила, че привлекателната външност е нищо в сравнение със същинското съдържание.

Едно лято на наивни мечти я бе научило на това, както и на други неща.

Екипажът на „Номад“ бе първокласен. Ръководеха го водещи учени и техници в областта на океанските проучвания.

И тя беше една от тях.

За по-хубав ден не можеше и да се мечтае. Водата на Тихия океан блестеше като син скъпоценен камък. А отдолу, на дълбочина, където светлината на слънцето не проникваше никога, а човек не би посмял да отиде, лежеше „Джъстин“ със своето съкровище.

Седнала в шезлонга си, Тейт нагласи лаптопа на коленете си и се зае да довърши писмото до родителите си.

„Ще я намерим. Корабът ни е оборудван с най-добрата екипировка, която съм виждала. Дарт и Бауърс нямат търпение да пуснат робота си в действие. Кръстихме го «Шонси». Не знам защо. Но разчитаме много на малкия приятел. Докато не намерим «Джъстин» и не започнем разкопките, задълженията ми са леки. Всички се включват в общата работа, но точно сега имаме много свободно време. А храната, мамо, е направо невероятна. Очакваме днес да получим доставка по въздуха. Успях да очаровам готвача достатъчно, за да ми даде няколко рецепти, но ще трябва да намалиш количеството на продуктите, защото тук се готви за почти трийсет души.

Вече ще стане месец, откакто сме в открито море, и естествено се появиха първите разправии. Критикуваме се един друг, караме се и се сдобряваме като истинско семейство. Имаме си дори влюбени. Мисля, че ви казах за Лорейн Рос, химичката, с която сме в една каюта. Помощник-готвачът Джордж здраво си е паднал по нея. Много са сладки. Другите флиртове според мен са повече за убиване на времето и ще заглъхнат от само себе си, щом започне истинската работа.

Засега времето е на наша страна. Чудя се как ли е у дома. Предполагам, че азалиите ще цъфнат до няколко седмици, както и магнолиите. Липсват ми, както и вие. Знам, че скоро се отправяте на пътешествието до Ямайка, така че се надявам да получите това писмо преди да сте вдигнали котва. Навярно ще успеем да съгласуваме разписанията си през есента.