Ангел с часовников механизъм

Теса си спомни за Сестрите на мрака. Дали наистина я бяха обучили добре? Бяха ли й направили услуга, отключвайки скритата й сила, въпреки омразата, която изпитваше към тях за това? Или щеше да е по-добре никога да не бе узнавала, че е различна?

Тя постепенно прекрати превъплъщението, остави образа на Камила да се оттече от нейния. Чувстваше се, сякаш от леден извор. Ръката й стисна тази на Джем, докато мразът отново мина през нея, като леден водопад. Нещо се раздвижи в гърдите й. Като птица, стояла замаяна и неподвижна, след като се е ударила в прозорец, но после събрала сили да полети отново, сърцето й внезапно започна да бие. Въздух изпълни дробовете й и тя пусна Джем, за да притисне ръце към гърдите си, да долови сърдечния си ритъм с пръсти.

Тя погледна към огледалото в стаята. Отново бе себе си — Теса Грей, а не приказно красив вампир. Почувства облекчение.

— Би ли ми върнала огърлицата — каза хладно лейди Белкор и протегна деликатната си ръка. Джем взе рубиненото украшение и й го подаде. Докато го поемаше, Теса видя, че на сребърната част е гравиран надпис: Amor verus moritur numquam.

Тя погледна към Уил, без да е сигурна защо и видя, че той гледа към нея. И двамата бързо отклониха погледи.

— Лейди Белкор — каза Уил, — понеже никой от нас не е бил на гости на Де Куинси, се чудя дали би било възможно да ни направите план на имението, скица на етажите и стаите.

— Имам по-добра идея — каза лейди Белкор, докато вдигаше ръце, за да постави огърлицата на врата си. — Магнус Бейн.

— Магьосникът? — повдигна вежди Шарлот.

— Точно така — каза лейди Белкор. — Той познава имението не по-зле от мен, а Де Куинси го кани често на сбирките си. Макар и той като мен да избягва такива, на които се убиват хора.

— Колко благородно — промърмори Уил.

— Ще се срещнете там и ще те разведе из къщата. Никой няма да се изненада да те види с него. Магнус Бейн е мой любовник.

Теса зяпна. Дамите не споделяха такива неща в изискана компания. Или в каквато и да било компания. Но пък, може би при вампирите бе по-различно. Така или иначе, всички бяха смаяни, освен Уил, който, както обикновено, едвам сдържаше смеха си.

— Колко мило — каза Шарлот след кратка пауза.

— Така е — съгласи се Камила и се изправи, — а сега, ако може някой да ме придружи до изхода. Става късно, а още не съм се хранила.

Шарлот, която наблюдаваше Теса загрижено, каза:

— Уил, Джем, бихте ли отишли?

Теса гледаше как двете момчета обкръжават Камила като стражи — каквито всъщност си бяха — и я изведоха от помещението. Като стигна прага, вампирът се обърна, погледна през рамо и се усмихна. Бледите й руси кичури се спускаха от двете страни на лицето й. Бе така красива, че Теса усети да я пронизва болка, която притъпи инстинктивното чувство да избяга.