Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
Защо трябваше да се страхува от непознат, който не го заплашваше с нищо?
Рун сведе почтително глава.
— В късен час идваш на Божието гробище, приятелю.
— Дойдох да отдам почит на мъртвите — отвърна непознатият и махна с дълги бледи пръсти към гроба.
— Също като теб.
Леден вятър повя през полето каменни кръстове и изваяни ангели, зашепна в последните есенни листа и донесе със себе си миризмата на смърт и разложение.
— Тогава ще те оставя с мир —рече Рун и отново се обърна към последното жилище на сестра си.
Странно, но непознатият коленичи до Рун. Носеше фини бричове и кожена туника с нитове. Скъпите му ботуши бяха омазани с кал. Въпреки грубия акцент, фините дрехи издаваха благородния му произход.
С растящо раздразнение Рун се обърна към него и забеляза дългата тъмна коса, отметната назад от бледото чело. Пълните устни на непознатия се извиха в усмивка, макар Рун да не можеше да проумее защо.
Беше доста... късно.
Рун подбра грубата си роба да се изправи.
Преди да успее да се надигне, мъжът го прегърна през рамо и го дръпна на мократа земя, сякаш привличаше любовница към себе си. Рун отвори уста да извика гневно, ала непознатият притисна студена длан в лицето му. Рун се опита да го отблъсне, но мъжът хвана двете му китки с една ръка и ги задържа с такава лекота, сякаш възпираше малко дете.
Рун се съпротивляваше, но мъжът го държеше здраво и го притискаше надолу, грубо обърна главата му настрани да оголи врата му.
Рун внезапно разбра какво става и сърцето му запрепуска бясно. Беше чувал легенди за подобни чудовища, но никога не бе вярвал в тях.
До този момент.
Остри зъби се впиха в гърлото му, отнемаха невинността му и оставиха единствено болка. Рун изкрещя, ала от устата му не излезе нито звук. Болката бавно се превърна в нещо друго, нещо по-мрачно — блаженство.
Продължи да се съпротивлява, но вече по-слабо — защото, честно казано, не искаше непознатият да спира. Ръката му се вдигна сякаш сама и притисна лицето по-силно до гърлото. Знаеше, че е греховно да се отдава на подобно блаженство, но вече не го беше грижа. Грехът бе изгубил смисъл; значение вече имаше единствено болезненото желание да усети езика в раната, острите зъби в плътта.
Нямаше място за нищо свято, а единствено за екстаз, обещаващ освобождение.
Мъжът най-сетне се дръпна назад.
Рун остана да лежи, изтощен, умиращ.
Силни пръсти погалиха косата му.
— Още не е време за сън, благочестиви.
Разрязана китка се притисна към отворените устни на Рун. Гореща копринена кръв бликна върху езика, напълни устата му. Рун преглътна, изсмука още. В гърлото му се надигна дълбок стон, задавен в кръв.
Не след дълго цялото му същество се изпълни с една дума, с едно желание.
Още...
После безценният фонтан му беше отнет, оставяйки в него невъобразим глад, яростно настояващ да бъде утолен с кръв — каквато и да било кръв.
Над него непознатият се бореше с четирима свещеници.
Сребърно острие проблесна на лунната светлина.
— Не! — изкрещя Рун.
Груби ръце го изправиха на крака и го помъкнаха към смълчания манастир, където дарът на вечността скоро се превърна в неговото проклятие.