Нещо лично

Единайсет часа по-късно Кейси Найс ме събуди по вътрешния телефон. Звучеше бодро и жизнерадостно.

Не знаех дали това се дължи на единайсетте часа сън или на поредното хапче.

— Искаш ли да закусим? — попита тя.

Будилникът в главата ми показваше някъде към осем и половина, а денят зад прозореца изглеждаше хубав и слънчев.

— Разбира се — отвърнах. — Почукай на вратата ми, когато си готова.

Появи се десетина минути след като взех душ и се облякох. Разбира се, беше с вчерашния си тоалет, но изобщо не изглеждаше притеснена. Слязохме в ресторанта, където ни настаниха на маса за двама в дъното. Салонът беше пълен със зализани типове, които обсъждаха важни теми и уговаряха сделки. Част от тях лице в лице, други по телефона. Поръчах си английска закуска, бъкаща от мазнини и захар. Но с кафе, а не с чай. Найс избра нещо по-леко и сложи телефона си до салфетката, за да й е подръка.

— Според генерал О’Дей до този момент МИ5 и местната полиция не са получили сигнал за убийство на член от бандата — обяви тя. — По всичко личи, че Чарли Уайт е решил да се оправя сам.

Кимнах. Не бях и очаквал друго освен стандартната процедура. Още преди да си легна, мъртвецът със сигурност бе отишъл в някое депо за пресоване на стари коли или в хранилката за свине на някоя близка ферма.

— Генерал О’Дей добавя, че до този момент агенти на шест от осемте страни са пробвали да влязат в контакт с външния кордон, но безуспешно — каза Кейси Найс.

Отново кимнах. Излишни усилия. Ромфордските момчета бяха предпочели презастраховането пред истинската сделка. За да защитят мисията си.

— По-късно днес ще получим пълен списък с имена — добави тя. — Плюс локации, въпреки че това ще бъде трудно. Разпръснати са навсякъде, включително и в глухата провинция. Освен това е ясно, че използват инфраструктурата на Карел Либор, която ще им предложи още по-голям избор.

Кимнах за трети път. Кот и Карсън бяха игли в една от стотици неизвестни купи сено. И засега нямаха намерение да мърдат от там.

— А най-добрите ни шансове за контакт със сърбите са чрез една заложна къща в предградието Ийлинг — добави тя. — Намира се на запад, малко преди „Хийтроу“. Открих го на картата.

— Доста си поработила — отбелязах. — Дано да си се наспала.

— Наспах се — кимна тя. — И се чувствам отлично.

Не я попитах за хапчетата.

— Ти си знаел, че таксиметровата компания е подкупена, нали? Знаел си го още от самото начало.

— На това му казват „информирано предположение“.

— Използва ги, за да привлечеш вниманието. Затова ги нае да ни вземат от хотела и да ни закарат до Уолъс Корт. Това е бил планът, който си разработил още по време на полета. Решил си кордонът да дойде при нас вместо ние при него.