Делириум

У дома е по-топло от обикновено. Щом влизам, ме лъхва гореща и влажна вълна, която ме задушава. Къщата мирише на печено месо и подправки, примесени с обичайните летни миризми на пот и плесен, и от всичко това ми се завива свят. През последните няколко седмици вечеряме все на верандата: салата с макарони, студени меса и сандвичи от магазина на чичо.

Щом влизам, Каръл подава глава от кухнята. Лицето й е зачервено, по него се стичат едри капки пот. По светлосинята й блуза се виждат тъмни вадички от потеклия солен секрет.

— Бягай горе да се преоблечеш. Рейчъл и Дейвид ще дойдат всеки момент.

Напълно съм изключила, че сестра ми и мъжът й ще идват за вечеря. Обикновено виждам Рейчъл четири, най-много пет пъти в годината. Когато бях малка, особено в началото, след като се изнесе от дома на Каръл, броях дните до следващата ни среща. Още не разбирах какво точно означава процедурата и как се отразява върху нея… върху мен… върху нас. Знаех, че е спасена от Томас и от болестта, но само толкова. Мислех, че всичко останало ще си бъде същото. Мислех си, че когато дойде да ме види, нещата ще си бъдат постарому, ще свалим чорапите и ще си направим дискотека, или тя ще ме вземе на колене и ще започне да сплита косата ми на дълга плитка, докато ми разказва една от своите измислени приказки за непознати места и вещици, които се превръщат в зверове.

Но на първото й посещение тя само прокара ръка по косата ми и изпляска с ръце, когато Каръл ме накара да кажа наизуст таблицата за умножение.

— Вече е голяма — каза ми леля, когато я попитах защо Рейчъл не иска да си играе вече с мен. — Един ден ще разбереш сама.

Постепенно престанах да обръщам внимание на бележките по хладилника, които се появяват в кухнята на всеки два или три месеца: „Вечеря с Р“.

Вечерта тема номер едно на масата е Брайън Скарф. Съпругът на Рейчъл, Дейвид, работи с приятел на братовчедката на Брайън, затова се надува, сякаш е специалист по въпроса. Другата тема, разбира се, е колежът в Портланд, където ще започна през есента. За пръв път ще бъда в един клас с хора от другия пол, но Рейчъл твърди, че няма за какво да се безпокоя.

— Дори няма да ги забелязваш — обяснява ми тя. — Ще си заета изцяло с ученето.

— Има охранители — добавя леля. — И всички ученици са проверени.

Което означава: „Всички са излекувани“. Сещам се за Алекс и едва не казвам: „Не всички“.