Не казвай на никого

— Не.

— Компютърната система не го е засякла, но пък това не е чудно, защото нямат данни отпреди осем години. — Компютърната система на Бюрото по алкохола, тютюна и огнестрелното оръжие се използваше за свързване на информация от стари престъпления с новооткрити оръжия. — Затова пък имаме нещо от Националния информационен център. Познай кой е последният регистриран собственик на пистолета.

Той подаде разпечатката на Стоун. Партньорът му плъзна поглед надолу и стигна до съответния ред.

— Стивън Бек?

— Бащата на Дейвид Бек.

— Той е починал, нали?

— Да.

Стоун му я върна обратно.

— Сигурно синът му е наследил оръжието.

— Тогава защо жена му го е пазила в сейф заедно с ония снимки?

Другият агент се замисли за миг.

— Може да се е страхувала, че ще я убие.

Карлсън пак свъси вежди.

— Пропускаме нещо.

— Виж, Ник, хайде да не усложняваме нещата. Заковали сме Бек за убийството на Скейс. Хайде просто да забравим за Елизабет Бек, става ли?

Партньорът му го погледна.

— Да я забравим ли?

Стоун се прокашля и разпери ръце.

— Хайде да си го признаем. Достатъчно е да заковем Бек за Скейс. Обаче жена му — господи, този случай е отпреди осем години. Имаме някои улики, да, но не стигат, за да му предявим обвинение. Вече е късно. Може би… — той драматично сви рамене, — може би е най-добре да не разлайваме кучетата.

— Какво искаш да кажеш, по дяволите?

Стоун се приближи към него и му даде знак да се наведе.

— Някои хора в Бюрото предпочитат да не изравяме оная история.

— Кои?

— Няма значение, Ник. Всички сме на една и съща страна, нали така? Ако установим, че Келъртън не е убил Елизабет Бек, това само ще отвори кутията на Пандора, нали? Адвокатът му сигурно ще поиска нов процес…

— Те изобщо не са го съдили за Елизабет Бек.

— Но му я приписахме. Това ще предизвика съмнение, нищо повече. Така ще стане по-чисто.

— Не искам да е по-чисто — отвърна Карлсън. — Искам истината.

— Всички я искаме, Ник. Но още повече искаме справедливост, нали? Бек ще получи доживотна присъда за Ребека Скейс. Келъртън ще остане в затвора. Така и трябва да е.

— Има празноти, Том.

— Постоянно го повтаряш, но аз не виждам такива. Ти пръв откри, че е най-вероятно Бек да е убил жена си.

— Точно така — отвърна Карлсън. — Жена си. Не Ребека Скейс.

— Не те разбирам.

— Убийството на Скейс не се връзва.

— Поднасяш ли ме? Случаят става още по-солиден. Скейс е знаела нещо. Ние започнахме да стягаме обръча. Бек е трябвало да й запуши устата.

Карлсън отново се намръщи.

— Какво? — продължи Стоун. — Да не смяташ, че вчера Бек случайно е отишъл в студиото й, точно след като го притиснахме?