Не казвай на никого
- Автор: Кобен Харлан
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-225-1
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Не казвай на никого». Краткое содержание книги:
Сърцето ми се блъскаше в гръдния ми кош, като че ли искаше да се освободи.
Дали тя вече бе там?
Не тичах. Опитвах се да пазя хладнокръвие и да не мисля за онова, което щеше да ми донесе следващият един час. Раните от неотдавнашното ми премеждие бяха в онова средно състояние между парене и сърбеж. Зърнах отражението си в един прозорец и не можех да не забележа, че изглеждам невероятно смешно с взетите назаем дрехи. Жив гангстер, брато.
Панталонът ми постоянно се смъкваше. Вдигах го с една ръка и се опитвах да не забавям крачка.
Елизабет можеше да е в парка.
Вече виждах площада. Югоизточният му ъгъл бе само на една пряка от там. Във въздуха се усещаше някакво напрежение, може би започваше буря, ала по-скоро въображението ми превключваше на висока предавка. Държах главата си наведена надолу. Дали вече бяха показали снимката ми по телевизията? Дали водещите на новините бяха прочели съобщение за издирване? Съмнявах се. Но не вдигах очи от земята.
Ускорих ход. Вашингтон Скуеър винаги ми се е струвал прекалено напрегнат през летните месеци. Прекалено много неща се случваха прекалено отчаяно. Това му придаваше малко изкуствен вид. Любимото ми място беше при циментовите игрални маси. Понякога играех там шах. Бях доста добър, ала в този парк шахът изравняваше всички, богати и бедни, бели и черни, бездомни или собственици на мезонети, всички се побратимяваха над древните черни и бели фигури. Най-добрият шахматист, когото бях виждал там, бе един чернокож, който преди мандата на Джулиани13 прекарваше повечето си следобеди, като крънкаше стотинки от шофьорите с гумената си чистачка за прозорци.
Елизабет още я нямаше.
Седнах на една пейка.
Още петнадесет минути.
Гърдите ми продължаваха да се свиват. През целия си живот не се бях страхувал толкова. Спомних си за техническата демонстрация на Шона. Измама? Пак се зачудих. Ами ако всичко това беше измама? Ами ако Елизабет наистина бе мъртва? Какво щях да правя тогава?
Безполезни мисли, казах си. Разхищение на енергия.
Тя трябваше да е жива. Нямаше друг избор.
Отпуснах се назад и зачаках.
— Той е тук — каза по мобифона си Ерик У.
Лари Гандъл погледна през тъмния прозорец на буса. Дейвид Бек наистина беше там, където го очакваха, облечен като гангстер. Лицето му бе покрито с драскотини и синини.
Гандъл поклати глава.
— Как е успял, по дяволите?
— Ами, винаги можем да го попитаме — с онзи свой напевен глас отвърна кореецът.
— Всичко трябва да мине гладко, Ерик.
— Разбира се.
— Всички по местата си ли са?
— Да.
Гандъл си погледна часовника.
— Тя трябва да се появи всеки момент.
Най-характерната постройка на Вашингтон Скуеър беше небостъргач, облицован с пастелнокафяви тухли, който се издигаше от южната страна на парка между улиците „Съливан“ и „Томпсън“. Повечето хора смятаха, че все още принадлежи на черквата „Джъдсън Мемориал“. Не бе така. От две десетилетия в сградата се помещаваха студентски общежития и офиси. Всеки, който изглеждаше така, като че ли знае къде отива, спокойно можеше да се качи на покрива й.
Оттам се виждаше целият парк. И когато го видя, тя заплака.
Бек беше дошъл. Носеше адски странна дегизировка, ала имейлът го бе предупредил, че може да го следят. Той седеше на пейката сам, чакаше я и дясното му коляно играеше. Винаги играеше, когато беше нервен.
— О, Бек…
Гласът й излъчваше болка, горчива скръб. Не можеше да откъсне очи от него.
Какво бе сторила? Такава глупост.
Насили се да се извърне. Краката й се подгънаха и гърбът й се плъзна по стената, докато седна на пода. Бек беше дошъл за нея.
Те също.
Забеляза най-малко трима. Може да бяха повече. Видя и бус на „Бояджийски услуги B&T“. Набра написания на колата номер, но такъв нямаше. Провери в телефонни услуги. „Бояджийски услуги B&T“ не съществуваше.
Бяха ги разкрили. Въпреки всичките й предпазни мерки, те бяха тук.
Тя затвори очи. Глупаво. Адски глупаво. Да си помисли, че може да успее. Как го бе допуснала? Копнежът беше помрачил ума й. Вече разбираше. Кой знае как бе повярвала, че може да превърне една опустошителна катастрофа — двата трупа, открити край езерото — в нещо като божествен късмет.
13
Кмет на Ню Йорк, известен със строгите си мерки срещу уличните художници и просяците. — Б.пр.