Не казвай на никого

Една гледка, подробностите на която ще ви спестя, ме накара ужасено да се закова на място. Тайрис почти развеселено наблюдаваше изражението на лицето ми.

— Свършили са парите и продават това — той посочи с ръка — за дрога. Търговия, докторе. Тя върти света.

Думите напираха в устата ми. Обърнах се към него. Тайрис сви рамене.

Двамата с Брутъс продължиха напред. Аз се помъкнах след тях. Повечето вътрешни стени бяха разрушени. Навсякъде имаше хора, млади, стари, черни, бели, мъже, жени, безгръбначни като часовници на Дали11.

— Наркоман ли си, Тайрис? — попитах аз.

— Някога бях. Пристрастих се на шестнайсет.

— Как се отказа?

Той се усмихна.

— Виждаш ли моя човек Брутъс?

— Не е лесно да го пропуснеш.

— Казах му, че ще му давам по хиляда долара седмично, ако не се друсам. Брутъс се нанесе при мен.

Кимнах. Този метод ми се струваше по-ефикасен от една седмица с Бети Форд12.

Брутъс отвори една врата. Макар и не точно луксозна, в стаята поне имаше маси и столове, дори осветление и хладилник. В ъгъла забелязах портативен генератор.

С Тайрис влязохме вътре. Брутъс затвори вратата и остана в коридора. Бяхме сами.

— Добре дошъл в офиса ми — каза Тайрис.

— Брутъс още ли ти помага да не се друсаш?

Той поклати глава.

— Не, сега ми е достатъчен Ти Джей. Нали чаткаш к’во искам да кажа.

Чатках.

— А нямаш ли проблем с това, което правиш тук?

— Имам много проблеми, докторе. — Тайрис седна и ме покани. Очите му блестяха. Не ми харесваше онова, което виждах там. — Аз не съм от добрите момчета.

Не знаех какво да му отговоря, затова смених темата.

— До пет часа трябва да съм във Вашингтон Скуеър парк.

Той се отпусна назад.

— Обясни ми к’во става.

— Това е дълга история.

Тайрис извади тъпо острие и започна да си чисти ноктите.

— Когато детето ми е болно, го водя на специалист, нали така?

Кимнах.

— Щом си я загазил със закона, трябва да постъпиш по същия начин.

— Страхотна аналогия.

— С теб става нещо кофти, докторе. — Той разпери ръце. — Значи си дошъл в моя свят. Няма да намериш по-добър екскурзовод.

Разказах му историята си. Почти цялата. Тайрис често кимаше, но едва ли ми повярва, че нямам нищо общо с убийствата. Обаче явно не му пукаше.

— Добре — когато свърших, каза той, — дай да те приготвим. После ще трябва да поговорим за още нещо.

— За какво?

Тайрис не отговори и се приближи до металния сейф в ъгъла. Отключи го, наведе се вътре и извади пистолет.

— Глок, готин, глок — подаде ми го той.

Аз се вцепених. Пред очите ми се мерна образ на мрак и кръв и бързо изчезна. Не се опитах да го задържа. Беше минало много време. Протегнах ръка и хванах оръжието с два пръста, като че ли можеше да е горещо.