Вълшебната кутия

Тя кимна и продължи да върви. Изобщо нямаше представа за какво говореше младежът.

— Виж, мога ли да те черпя с чаша кафе или нещо такова? Ако имаш малко време?

Пред нея Дърк се беше обърнал и се връщаше назад. Той се провря през краката й и погледна нагоре към Тони.

— Това твоят котарак ли е? — попита Тони. — Хей, писи — писи.

— Дръж си ръцете настрани — отряза го Дърк, когато младежът се протегна, за да го погали.

Тони незабавно се изправи и впери поглед в Уилоу.

— Хей, това беше доста добро! Как го направи? — той широко се усмихна. — Това е най-доброто изпълнение, което съм си представял. Направи още нещо.

— Можем да хапнем — каза Дърк.

— О, дори не видях устните ти да помръдват! — изрече Тони поразен. — Това си е дарба! Нещичко за ядене, а? Добре, защо не? Точно зад ъгъла има една закусвалня. Знаеш ли „Вилидж“? Някъде тук ли живееш?

Той ги поведе през тълпата към малко заведение с кръгли маси, покрити с карирани мушами и с наредени около тях железни столове с прави облегалки, които имаха карирани възглавнички в тон с покривките. Тони махна на някакъв човек, работещ зад щанда и зае маса в близост до входа. И Уилоу, и Дърк седнаха заедно с него.

— Е, какво ще искаш? — попита Тони. Той имаше дълга кестенява коса, тъмни очи и мила усмивка, която светкавично озаряваше лицето му.

— Ти реши — отвърна му Дърк.

Тони го направи, като поръча храна за себе си и за Уилоу, а за Дърк взе паничка с мляко. Когато храната пристигна, Уилоу се почувства по-гладна, отколкото предполагаше и изяде всичко, без да се притеснява дали й харесва или не. Тони се хранеше заедно с нея, като говореше колко е добра тя по владеенето на гласа си, разказваше за своя живот на обучаващ се артист. Дърк седеше пред паничката с мляко и не обръщаше внимание на храната.

— Знаеш ли, забравих да те попитам за името ти — каза Тони, точно преди да отхапе залъка си.

— Уилоу — отвърна му тя.

— Наистина ли? Какво чудесно име. Е, през цялото си време ли практикуваш вентрилоквизъм4 или се занимаваш и с нещо друго?

Тя се поколеба. Какво трябваше да му отговори?

— Няма нищо, не си длъжна да ми казваш. Но ти не си актриса, нали?

— Не, не съм актриса.

Когато приключиха с обяда, Тони я попита още веднъж:

— Тук наблизо ли живееш?

Тя погледна към Дърк, който беше вперил очи във вратата, готов да тръгне.

— Не, обикновена посетителка съм.

— От къде си?

— От Отвъдната земя — изрече тя, преди да успее да се овладее.