Моят път към теб

Беше през есента, но някои цветя цъфтяха още и не знам защо, като запях нашата песен, от очите ми бликнаха сълзи. Плачех за Досън, струва ми се, но и за себе си. И най-вече за Клара.

И тогава се започна. Късно вечерта, като се прибрах, видях Клара през прозореца на кухнята. Макар и неясно, чух да пее нашата песен. Но тя бе като в мъгла и не беше наистина тук, а щом влязох вътре, я нямаше. Отново започнах да се занимавам с къщата и започнах да копая пак. Подготвях нещата, така да се каже, и я видях отново, този път на верандата. Няколко седмици след като пръснах семената, тя почна да идва редовно, може би всяка седмица, и аз успях да я приближа, преди да изчезне. А когато цветята разцъфтяваха, идвах тук и вървях между тях и преди да си тръгна, я чувах и виждах като бял ден. Стои на верандата, чака ме, сякаш се пита защо ми е трябвало толкова време да разбера какво става. И така продължава оттогава.

Тя е част от цветята, разбирате ли? Прахът е помогна на цветята да израснат и колкото повече растяха те, толкова по-жива ставаше тя. Докато поддържах цветята живи, Клара успяваше да намери начин да дойде при мен.

Затова сте тук и затова ви помолих да направите това за мен. Това е нашето място, кътче от света, където любовта прави всичко възможно. Мисля, че вие двамата ще го разберете по-добре от всеки друг.

Но сега е време да ида при нея. Време е да запеем заедно. Дойде и моят час и аз не съжалявам. Отново съм с Клара и това е единственото място, където бих искал да бъда. Пръснете праха ми на вятъра и сред цветята и не плачете за мен. Засмейте се вместо това, смейте се радостно за мен и моето момиче.