Въпрос на чест
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Въпрос на чест». Краткое содержание книги:
Място на действието: Вашингтон.
След „Войната в Залива“ единствения сериозен враг е Саддам Хюсеин. Саддам планира отмъщение, и то толкова жестоко, че Съединените щати не могат да го игнорират… Отговорът трябва да бъде съкрушителен!
Джефри Арчър е майстор разказвач, автор на повече от десет романа, всички без изключение бестселъри. Член на Камарата на представителите. През 1992 г. е посветен от кралицата в звание „Пожизнен пер“.
— Трийсет и пет години — отговори Маршал с въздишка, която следваше да покаже, че е възмутен от безотговорността на предците поне толкова, колкото беше и Бил Долара. — През 1877 година Декларацията била преместена в библиотеката на Държавния департамент. По онова време там не само било прието да се пуши, но на всичко отгоре в помещението имало камина. Ако ми позволите да отбележа, сградата била повредена от пожар само месеци след като пергаментът за пореден път бил преместен.
— Разминало се е на косъм — отбеляза Адамс.
— След свършването на войната — продължи Маршал — Декларацията била изнесена от Форт Нокс и пренесена тържествено в столицата с влак. Тогава я закарали в Библиотеката на Конгреса.
— Надявам се този път да не са я изложили на пряка слънчева светлина — каза Адамс и в този миг телефонът на Кавали иззвъня.
Кавали тихо се измъкна в коридора и чу гласа на режисьора:
— Тук сме на стартовата линия и можем да започнем дубъла, когато кажеш.
— Ще ти се обадя — бе единственото, което му каза Кавали, изключи телефона и се върна да дослуша разказа на Маршал.
— … в кутия от термапейн с филтър, който спира пораженията на ултравиолетовата светлина.
— Много интересно. И все пак кога точно документът е пристигнал в тази сграда? — поинтересува се Адамс.
— На 13 декември 1952 е била транспортирана от Библиотеката на Конгреса до Националния архив в танк9 под охраната на морски пехотинци.
— Първо във фургон, накрая в танк — замислено каза актьорът и не пропусна да забележи, че Кавали си гледа часовника. — Е, може би е време най-сетне да видя Декларацията в пълния й блясък.
— Разбира се, господин президент — оживи се Маршал.
Излязоха от кабинета му и тръгнаха по коридора, следвани от антуража на президента.
— Декларацията по принцип е изложена в ротондата на партера, но ние ще я разгледаме в хранилището, където се прибира всяка нощ.
Стигнаха до края на коридора и архиварят поведе президента надолу по стълбището. Кавали се оглеждаше, запаметявайки най-късия маршрут за бягство в случай на неприятности. Беше доволен да види, че архиварят се е погрижил в коридора да няма излишни хора.
Спряха пред масивна стоманена врата, където ги чакаше възрастен мъж, облечен в дълга бяла манта. Очите му блеснаха, когато видя актьора.
— Това е господин Менделсон — представи го Маршал.
— Старши уредник и — не се притеснявам да призная това — най-големият експерт по всичко, имащо отношение към пергамента. През следващите няколко минути той ще ви бъде гид, а после ще разгледаме останалата част от Архива.
Актьорът пристъпи напред и подаде ръка.
— Приятно ми е да се запозная с вас, господин Менделсон.
Възрастният мъж се поклони, стисна подадената му ръка и бутна стоманената врата, която леко се завъртя на скритите си панти.
— Моля ви, следвайте ме, господин президент — каза той със средноевропейски акцент.
Когато влязоха в малкото помещение на хранилището, Кавали видя хората му да се разгръщат в малък кръг и внимателно да оглеждат всичко наоколо, с изключение на президента. Бил О’Райли, Анжело и Деби също заеха предварително определените си места.
Кавали хвърли бърз поглед към Долара и се изплаши — той изглеждаше като човек, който има спешна нужда от лекар.
Менделсон поведе актьора към масивен бетонен блок, заемащ по-голямата част от отсрещната стена.
Той поглади любовно плочата и обясни, че това бомбоубежище е било построено по време, когато най-големият страх на нацията била атомната атака.
— Декларацията е защитена с пет тона вплетени метални листове, вложени на свой ред в петдесет и пет тона бетон и всичко това съхранявано в стоманеното хранилище, което виждате с очите си. Уверявам ви, господин президент — допълни Менделсон, — че дори Вашингтон да бъде изравнен със земята, Декларацията за независимостта ще остане непокътната.
— Впечатляващо — призна Адамс. — Наистина впечатляващо.
Кавали погледна часовника си. Бе 10:24 и те се намираха в Архива вече седемнайсет минути. Макар лимузините да ги чакаха, той нямаше друг избор, освен да остави уредника да разказва, без да бърза. В крайна сметка, домакините знаеха, че президентът разполага с ограничено време, и сами щяха да побързат, ако държаха да му покажат и останалата част от експозицията.
9
Транспортирането (шестте пергамента на Декларацията и Конституцията са затворени в стъклени съдове, пълни с хелий, надлежно закрепени в дървени кутии) става с БТР, придружаван от военен оркестър, рота барабанисти и гайдари на Военновъздушните сили, два леки танка, четирима въоръжени с автоматично оръжие пехотинци и мотоциклетен ескорт. — Б.пр.