Въпрос на чест
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Въпрос на чест». Краткое содержание книги:
Място на действието: Вашингтон.
След „Войната в Залива“ единствения сериозен враг е Саддам Хюсеин. Саддам планира отмъщение, и то толкова жестоко, че Съединените щати не могат да го игнорират… Отговорът трябва да бъде съкрушителен!
Джефри Арчър е майстор разказвач, автор на повече от десет романа, всички без изключение бестселъри. Член на Камарата на представителите. През 1992 г. е посветен от кралицата в звание „Пожизнен пер“.
— Ако отклониш трафика сега, онази кола никога няма да влезе в кортежа!
Полицаят остана на платното и започна да маха на прииждащите коли да го заобикалят колкото могат по-бързо, за да даде шанс на блокирания бус да се приближи, но ефектът от действията му бе минимален.
— Масовката да излиза! — извика Джони и няколко души от онези, които Кавали бе приел за част от снимачния екип, излязоха на тротоара и започнаха професионално да крачат напред-назад.
Джони отново се качи на високото си столче и този път се обърна с лице към тълпата зад бариерите. Един от асистентите му подаде мегафона и той го вдигна пред устата си:
— Дами и господа — започна режисьорът, — това, което наблюдавате, е заснемане на епизод от филм за президента, който отива на Капитолия, за да изнесе реч пред Конгреса. Ще ви бъда благодарен, ако махате, ръкопляскате, свиркате и изобщо правите онова, което бихте направили, ако покрай вас минеше истинският президент. Благодаря ви.
Разнесоха се разпокъсани аплодисменти и Кавали се усмихна за пръв път тази сутрин. Не беше забелязал, че бившият заместник-началник на полицията се е приближил зад него. Мъжът се наведе и прошепна в ухото му:
— Ще ти струва много скъпо, ако не го направите от първия път. — Кавали се обърна към бившия полицай и се опита да не издава колко голяма е тревогата му. — Имам предвид това задръстване. Ако не се оправите тази сутрин, властите няма да ви позволят този цирк още веднъж, та каквото ще да става.
— Излишно е да ми го напомняш — отсече Кавали.
Той насочи отново вниманието си към Джони, който междувременно бе скочил от столчето си и бе тръгнал да заеме мястото си на количката с камерата, за да бъде до оператора, когато дванайсетата кола най-сетне се измъкне от задръстването. Асистентът пак му подаде мегафона.
— Последна проверка. Моля всички в изходна позиция. Повтарям: последна проверка. Всички ли са в кола номер едно? — Разнесе се утвърдително изсвирване на автомобилен клаксон. — Втора кола? — Нов сигнал. — Трета? — Пронизително потвърждение от шофьора от президентската лимузина. — Кола четири? — Но кола четири мълчеше. — Всички ли са в кола четири?
Едва сега Кавали осъзна какво го измъчва подсъзнателно: все още не бе видял Анжело и Долара. Трябваше да провери по-рано. Той изтича към режисьора, а в този момент един военноморски лейтенант изскочи от кола, заклещена от останалите в средата на платното. Беше над метър и осемдесет, с ниско подстригана коса, в бяла униформа с кортик на бедрото и медали за служба в Панама и Залива. В дясната си ръка носеше малко черно куфарче. Някакъв полицай се втурна да го преследва за изоставянето на колата. Няколко крачки зад него, доста по-бавно, го следваше Бил Долара, който също носеше малко издуто кожено куфарче. Когато ги видя, Кавали смени посоката си, спокойно излезе в средата на булеварда и лейтенантът спря до него.
— Какво правиш, по дяволите? — излая Кавали.
— Попаднахме в задръстване — опита да се оправдае Анжело.
— Ако тази операция се провали заради теб…
Анжело пребледня до цвета на униформата си: помнеше какво се бе случило с Бруно Морели.
— Кортикът? — със заплашителен тон попита Кавали.
— Идеално копие.
— А лекарят? Той какво копие е?
— Ще се справи, уверявам те — прошепна Анжело и погледна през рамо, за да се увери.
— В коя кола сте разпределени?
— В четвърта. Точно след президента.
— Веднага се качвайте в нея.
— Съжалявам, съжалявам… — измърмори задъхано Долара, който едва сега се присъедини към тях. — Вината е моя, не на Анжело… Съжалявам, съжалявам… — повтаряше той, насочвайки се към задната врата на лимузината, задържана отворена за него от лейтенанта, който придържаше с другата си ръка клатещия се кортик. В мига, в който Долара се намести на седалката, Анжело скочи след него и затръшна вратата зад себе си.
Полицаят, който ги бе преследвал през задръстването, извади бележника си, а Кавали се озърна за Том Нюболт. Разбрал какво става, Нюболт вече тичаше към тях.
— Остави го на мен — без обяснения каза той.
В този момент в опашката на кортежа се присъедини и бусът с камерите за наблюдение. Предният прозорец се смъкна с леко бръмчене.
— Съжалявам, шефе — извини се шофьорът. — Някакъв кретен се навря точно пред мен и ме засече.