Игра на криеница
- Автор: Паттерсон Джеймс, Ледвидж Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на криеница». Краткое содержание книги:
— А, това ли? — ухили се глупаво и посочи цицината си. — Ударих се, докато карах водни ски.
Издишах отчаяно, но не снех погледа си от него. Оставаше му само още една седмица живот, а той се напъваше да оригиналничи. Възможно ли е Харис да е в действителност невменяем? — запитах се.
— Знам, че не си извършил онова, за което са те осъдили, Джъстин — рекох тихо. — И съм дошла да ти помогна.
Стрели от гняв излетяха от внезапно разширилите се очи на Харис, та чак веригите му издрънчаха, когато тялото му се стегна.
— И защо си толкова сигурна, че не съм го извършил? Понеже съм чернокож, а ти си гласувала за Обама ли? Виж какво, рискувах смело живота си в редовете на армейските рейнджъри по време на първата война с Ирак. А сега са тръгнали да затварят „Гуантанамо“. Що ти и приятелчетата ти от Американския съюз за граждански права не ме зарежете? Съсредоточете по-добре усилията си да освободите някой терорист.
— Известни са ми патриотичните ти чувства, Джъстин — рекох още по-тихо и извадих медала от чантата си.
— От къде го имаш? — вбеси се той.
— Майка ти ми го даде. Тук съм не само заради теб, а и заради нея.
Загледа медала. Пое дълбоко въздух и го задържа. Завъртя глава и набързо притвори очи, да спре бликналата сълза.
— Тук са екзекутирали и серийния убиец Тед Бънди. Това известно ли ти е? — попита ме със съвършено равен глас. — Електрическият стол е ей там, в дъното на коридора. Имало и нов, преносим, който бил на мое разположение, ако поискам. А по желание могат и венозно да ме убият. Лошото е, че преди няколко години нещо объркали, като не успели да намерят вената на човека. Та му останали трийсетсантиметрови белези от изгаряне с химикала и по двете ръце.
— Ще те измъкна от тук, Джъстин — рекох.
Изпусна въздуха от гърдите си, после ме изгледа продължително. Накрая ми се усмихна. Първата му истинска усмивка. Имаше правилно подредени зъби и трапчинки. За частица от секундата успях да доловя приликата с ухиления млад барабанчик на сцената на „Карнеги Хол“.
— Извинявай, дето се заядох за Обама. Не биваше да го казвам. — Притисна дланите си като за молитва. — Разбирам какво се мъчиш да постигнеш, госпожице Блум. И се възхищавам от намерението ти. Хубаво е да се мъчиш да помогнеш на останал без капка надежда човек. Имам чувството, че си добра душа, и ти благодаря за оказаното ми доверие. Но губернаторът на Флорида няма да разпореди отлагане на изпълнението на присъдата ми. Сам се набутах в тая бъркотия и съм готов да поема последствията. Изживях каквото ми се полагаше от живота. Доста скапан се оказа. И сега му предстои да приключи.
— Погледни ме в очите — казах разпалено. — Не става дума за никакво отлагане. А за това да те измъкна от тук, Джъстин. Знам, че ДНК-то ти е от секс по взаимно съгласие с Тара Фостър и че годеницата ти е излъгала, че не си бил с нея. И смятам да го докажа. Не си ли спомняш нещо поне мъничко, което би потвърдило алибито ти?
— Много приятно ми беше да си поговорим, Нина, но вече ми е време да се върна към книгите си — отвърна Джъстин и почука по армираното стъкло.
Но докато пазачът го отвеждаше, Джъстин внезапно се извърна.
— Чакай. Сетих се нещо.
— Какво? За какво се сети? — подскочих.
— Ако се чуеш с майка ми, предай й, че я обичам, че съм добре и че не желая да присъства на екзекуцията ми. Окей?
Кимнах и издишах насъбралия ми се въздух.
Глава 76
В девет часа в събота сутринта заварих Чарли да свири на електрическа хавайска китара, седнал на предната веранда на бунгалото си в Кий Уест. Имаше си и усилвател, и всичко необходимо. Местеше със затворени очи стъкления плъзгач по струните и се вживяваше в ритмичния блус, който изпълняваше.
И моментално отвори кървясалите си очи, щом се качих ядно на верандата и издърпах щепсела на усилвателя.
— Гледам, че не само писането те свързва с Папа Хемингуей.
Ритнах полупразния кашон с кенове „Хайнекен“ между краката му. Цяла нощ ли беше пил? Или само от сутринта?
— Е, как е Джъстин? Оптимист както винаги? — попита Чарли и най-после ме погледна след яка глътка от бирата, която му служеше за закуска. — Казах ли ти, че от „Тудей Шоу“ се обаждаха дали не искам да говоря по делото на Джъстин? Поисках разрешение от Джъстин, а той буквално побесня. В никакъв случай не можело. Не искал никой да го защитава. Писнало му да живее зад решетките, писнало му изобщо да живее, и точка. Е, как можеш да се бориш за живота на човек, който очевидно копнее да умре?