Игра на криеница
- Автор: Паттерсон Джеймс, Ледвидж Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на криеница». Краткое содержание книги:
— Да пием за рая — размаха с излишна театралност пластмасовата си чашка Дънди Крокодила.
Само му се усмихнах възпитано и извърнах глава.
В моя случай може по-скоро да говорим за изгубения рай, рекох си и пак се зазяпах през прозорчето. И успях да различа очертанията на голяма структура. Повдигна ми се, ушите ми писнаха от напрежение и съдържанието на стомаха ми понечи да излезе навън. Блузата прилепна на потния ми гръб и изведнъж ми се стори, че съм не в петдесетместен самолет, а в ковчег, който се свива около мен и възнамерява жива да ме закопае.
Структурата, която бях мярнала, бе презморското шосе — същото онова, на което преди близо двайсет години насмалко да стана жертва на Десантчика. И като че това не бе достатъчно да ме докара до инфаркт, под снижаващия се самолет започнаха да блещукат рибарска яхта подир рибарска яхта — до една точни копия на оня „Стингрей“, който Питър притежаваше.
Не биваше да идвам, заповтарях си ужасена. Голяма глупост правя. За какво ми е да се връщам в този ад, от който успях да се отърва?
— Ох, миличка, на вас май ви прилоша — взе да реди загрижено до ухото ми стюардесата — ниска набита блондинка на петдесет и нещо. — По лицето ви съдя. Но не се притеснявайте. На всекиго може да му прилошее. Дори и на мен ми се е случвало. Мога ли с нещо да ви помогна?
Предайте на пилота да се връща обратно, идеше ми да й кажа. Но дали и това щеше да промени нещата? Нима все още имаше място, където да мога да се скрия?
Шумът от кесията за повръщане, която тя разтвори, се сля с този от спускането на колесниците. Усетих как машината потръпна, когато се застопориха. А аз с отвратително усилващ се и продължителен звук върнах на авиолинията безплатните й печени в мед фъстъци и диетичната кола. Когато повторно погледнах оттатък пътеката, забелязах, че австралийският ми ухажор старателно изучаваше рекламното списание.
Фантастично, рекох си и обърсах уста със салфетката.
На това му се вика да се приземиш в крачка.
Глава 72
Наплисках с вода лицето си и леко ми помина, преди да тръгна надолу по стълбичката на миниатюрния самолет. Скромното летище на Кий Уест си беше все същото: мудно и обветрено, като хамалите, които обработваха багажа на пътниците. А отвъд телената мрежа на оградата продължаваха да блещукат примамливо и успокояващо кристалночистите води на океана.
Успях да откъсна погледа си и се присъединих към опашката от засмени, готови да купонясват млади хора от бизнеса. С тази разлика, че аз не идвах на почивка. А на нещо като самоубийствена мисия. Свърши си работата, и дим да те няма, рекох си.
— Госпожице? — На тротоара пред аерогарата някакъв черен тип с баскетболен ръст, черни авиаторски очила и зелена пластмасова козирка ме докосна по лакътя.
Боже мили, да не би вече да ме разпознаха?
— Какво има? — озъбих му се.
— Да се нуждаете от такси до хотела ви? — попита ме наежен той и посочи колата зад гърба си.
Само пет минути по-късно спряхме пред „Хаят“. Платих му, дадох му и бакшиш и се втурнах към фоайето така, сякаш паркингът на хотела се обстрелваше от снайперисти.
Едрата чернокожа администраторка се усмихна любезно още при влизането ми.
— Нина Блум? — рече, след като прочете името на кредитната ми карта. — Допреди секунди разговарях по телефона за вас.
Какво?
— Обадиха се от фирмата ви да ви дадем по-луксозна стая. Изглежда, много ви ценят. По този повод ви преместихме в един от мансардните ни апартаменти.
Едва след като дадох бакшиш на пиколото и заключих подире му вратата, за пръв път от сутринта усетих, че дишам. Апартаментчето не беше никак зле. Южняшки плажен шик. Бяла кожена мебел, черни кварцови повърхности, модерни картини в неонови цветове. Отвъд плъзгащата се стъклена врата на терасата към апартамента, декорирана с ръчно изработени мексикански подови плочи, ме чакаше огромен бял шезлонг, върху който пишеше името ми.
Върху плота на барчето пък имаше огромна кошница с дарове от хотела: тропически цветя, шоколадови бонбони „Годайва“, та дори и двулитрова бутилка в оранжево и зелено с шампанско „Вьов Клико“.
„Благодаря ти, че се захвана с нещо достойно, малката. Хич не ги жали!“ гласеше посланието от шефа ми.
Е, поне на един човек бях създала радост.
В едно от хотелските списания пишеше за предстоящото отбелязване на независимостта на Рапановата република (както местните хора наричат шеговито Кий Уест). Програмата включваше надбягвания с легла на колела по Дювал Стрийт и — задължително — яко плюскане. Което може би нямаше да е никак зле. Питър и колегите му полицаи би трябвало да са прекалено заети с необичайно големия наплив от туристи.